България бе осъдена в Страсбург от родители, възпрепятствани да осъществят контакт с децата си

​В решението си от 6 април Европейският съд по правата на човека прие, че България е нарушила Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, който засяга правото на личен и семеен живот.
Делото Анева и други срещу България обединява три дела и касае общо три различни случая, подадени от четирима жалбоподатели. И при трите случая става въпрос за родители, които са били възпрепятствани да осъществят контакт с децата си въпреки съществуването на съдебни решения, даващи им родителски права или определен режим на лични отношения.

Отчуждение на родителя

Славейка Кичева получава родителските права над сина си (роден през 2005 г.), след като се разделя с бащата на детето. Въпреки това през септември 2011 г. бащата отказва да върне детето в дома му след края на една от предварително уговорените им срещи. След това майката успява да види детето само няколко пъти и то в институционална среда винаги в присъствието на бащата. При един от опитите си да се свърже с детето Кичева отива в дома на бившия си съпруг, където е нападната и бита от него пред очите на детето.

Тя се свързва с държавен съдебен изпълнител, който поема случая, но на планираните срещи за предаване на детето бащата или не идва изобщо, или не води детето със себе си.

В двата случая, в които детето е доведено, то е видимо неспокойно, не успява да приеме майката и се чувства заплашено. Оценката на психолог е, че детето е в състояние на крайна степен на родителско отчуждение под силното влияние на бащата. Той многократно акцентира върху собствените си финансови ресурси и стабилност, които го правят по-добър родител.

Дете в риск и нехайството на институциите

Направената психологическа оценка на детето и ситуацията с родителите му през септември 2013 г. обобщава, че то преживява хронична емоционална криза и отчуждение от майка си. През следващата година бащата преустановява напълно срещите с Кичева. Експертен доклад от 2014 г. определя, че детето е в риск, потвърждавайки, че поведението на бащата е тенденциозно агресивно и че той непрекъснато критикува и обижда майката на детето.

Въпреки че родителските права са присъдени на Кичева с влязло в сила съдебно решение, прокуратурата не намира да има извършено престъпление от страна на бащата, който неправомерно задържа детето.

„Има налице бездействие от страна на прокуратурата, която въпреки ясната норма на Наказателния кодекс, инкриминираща неизпълнението на влязло в сила съдебно решение и обилните данни за наличие на престъпно деяние в случая на Кичева, не намира такова. Налице са и ограничените правомощия на социалните институции, който не съумяват да принудят бащата да съдейства“, коментира адв. Качаунова от БХК, която представлява г-жа Кичева пред съда в Страсбург.

В решението си по делото Европейският съд по правата на човека подчертава, че в случаи като тези бързото изпълнение е от особено значение в ранните етапи на разделяне, когато все още съществува силна връзка между детето и родителя.

Съдът счита, че е било необходимо производствата да бъдат провеждани с особено старание и отбелязва, че властите не са успели ефективно да наложат адекватни и навременни мерки за запазване на правото на личен и семеен живот.