Решението на съда е продължение на постановеното преди 13 години решение въз основа на жалба, внесена от Кипър. Съдът за първи път постановява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 41 от Конвенцията.
Кипър е разделен вследствие на военната операция, проведена от Турция от юли до август 1974 г. Северната част от острова се обявява за Севернокипърска турска република (СКТР) през ноември 1983 г. и приема своя конституция през май 1985 г. Кипър не признава новата държава, създадена в разрез с нормите на международното право, а появата на СКТР е събитие, което международната общност осъжда. От своя страна, Турция настоява, че не може да й бъде търсена отговорност за действията на независимата СКТР.
Жалбата, подадена до съда срещу Турция, обвинява страната в нарушение на чл. 1 (Зачитане правата на човека) и почти всички останали членове на Европейската конвенция за правата на човека, в това число чл. 2 (Право на живот), чл. 3 (Забрана на изтезанията), както и на чл.5 (Право на свобода и сигурност) във връзка с изчезналите кипърски гърци и техните семейства; незачитането на мира и неприкосновеността на частни имоти и къщи на разселени лица; условията на живот на кипърските гърци на Карпас; положението на кипърските турци, противопоставящи се на властта в СКТР и условията на живот на ромската общност.
С решението на Великата камара от 10.05.2001 г., съдът призна нарушения на чл. 3, чл. 5 и чл. 8 от Конвенцията, както и на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията (Защита на собствеността). Последното е по жалба на кипърските гърци, загубили достъп до земите си в северните части на острова - резултат от военната операция от 1974 г., разделението на Кипър и действията на органите на СКТР. Съдът постанови, че въпросите, касаещи справедливо обезщетение, ще бъдат решени на следваща сесия.
След като информираха двете правителства за определението си от 1999 г., съдиите в Страсбург изрично ги помолиха да не подават искове за обезщетение по чл. 41, докато делото не бъде решено по същество. Съдът не даде на страните конкретни срокове за предявяване на претенции. Според правилата и наредбите на съда, иск за обезщетение може да бъде внесен само в отговор на постановено решение. При неразглеждане на делото, правото на иск за обезщетение се прекратява.
Разглеждайки въпросът за обезщетението, съдът е трябвало да прецени дали, въпреки липсата на преклузивен срок, факта, че кипърското правителство не е внесло иск към 11.03.2010 г., е основание за прекратяване правото на претенция. Вероятно и двете правителства са били с убеждението, че въпросът за справедливо обезщетение ще бъде решен в последваща сесия. Кипърското правителство никога не заявява, изрично или по друг начин, че се отказва от претенцията си за обезщетение.
С оглед на обстоятелствата, турското правителство е очаквало, че последващо разглеждане на иска не би навредило на интересите му. То е трябвало да знае, че въпросът ще бъде повдигнат в някакъв момент и сега съдът обяви решението си. Той присъди 30 милиона евро компенсация на Кипър за изчезналите след инвазията хора и вредите, причинени на техните семейства. Обезщетение в размер на 60 милиона евро бе присъдено за страданията на жителите на Карпас. Сумата ще бъде разделена между 1456-те жертви, посочени в решението. Съдът определи, че изпълнението му ще бъде под надзора на Съвета на министрите.
Кипърското правителство внесе и установителен иск във връзка с решението от 2001 г.,задължаващ Турция да преустанови всички действия и забрани, възпрепятстващи кипърските гърци да се ползват от правото си на собственост в северната част на Кипър. Съдът отхвърли искането и подчерта, че съгласно чл. 46 от Конвенцията, държавите са се съгласили да следват окончателното решение по всяко дело. Изпълнението на това задължение остава под контрола на Съвета на министрите.