Съдът в Страсбург заяви, че в юридическо отношение законите за подслушването в Русия са като швейцарско сирене

Предвид секретния характер на мерките за наблюдение и липсата на ефективни средства за оспорването им на национално ниво, съдът прецени, че не е необходимо жалбоподателите да доказват опасността от подслушване на кореспонденцията им.
През декември миналата година Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди Русия за това, че законодателството за тайно наблюдение и подслушване на лица в страната прилича на швейцарско сирене. Издателят, внесъл жалбата, ще получи обезщетение в размер на 40 000 евро.

Във време, в което правителствата дават на разузнавателните служби все по-широки правомощия за борба с всяка заплаха за националната сигурност, не трябва да забравяме за мащабните нарушения на основните права на гражданите, до които такива правомощия водят.

За да бъде защитен личния живот на индивида от произвола на властта, от съществено значение е максималното ограничаване на такива нарушения.

Захаров срещу Русия

Повод за делото е тайното подслушване на мобилни телефони в Русия. Роман Захаров е главен редактор на издателска къща и ползва услугите на няколко мобилни доставчици.

През декември 2003 г. той завежда дело срещу три доставчика на мобилни комуникационни услуги пред съда в Санкт Петербург за нарушение правото му на неприкосновеност на личната кореспонденция.

Захаров отбелязва, че по силата на руското законодателство и по-точно министерско постановление Но. 70 мобилните доставчици са длъжни да инсталират оборудване, даващо възможност на службите за сигурност да изпълняват оперативни издирвателни дейности.

Той също така твърди, че доставчиците на мобилни услуги гарантират на разузнавателните служби неограничен достъп, дори без предварително съдебно разрешение.

Захаров настоява съдът да нареди премахването на въпросното оборудване, инсталирано в изпълнение на министерско постановление Но. 70, и да гарантира, че достъп до мобилните комуникации ще имат единствено изрично оторизирани лица.

През декември 2005 г. първоинстанционният съд в Санкт Петербург отхвърля иска на Захаров. През април 2006 г. решението му е потвърдено и от Върховния съд.

Under Russian law, mobile phone providers are obliged to install surveillance equipment in their products. (Alex Naanou - Flickr/CC content)

На 20.10.2006 г. Захаров се обръща към ЕСПЧ, твърдейки, че системата за тайно подслушване на мобилни телекомуникации в Русия е нарушила правото му на личен живот, защитено от член 8 на Европейската конвенция за правата на човека. На 11.03.2014 г. съдебният състав, на който бе възложено делото, го предава на Голямата камара.

Средства за правна защита

На първо място в своето решение Голямата камара на ЕСПЧ постановява, че претенцията на жалбоподателя за нарушение на ЕКПЧ е основателна, въпреки че той няма как да твърди, че е станал обект на конкретна мярка за наблюдение.

Имайки предвид секретния характер на мерките за контрол, широкия им обхват (засяга всички потребители на мобилни мрежи) и липсата на ефективни средства, за тяхното оспорване на национално ниво, съдът преценява, че жалбоподателят не е трябвало да доказва подслушването на телефонната му кореспонденция.

Тъй като националната система не предлага ефективни средства за правна защита в случай на тайно наблюдение, обжалваното законодателство само по себе си нарушава правото на жалбоподателя по член 8 от Европейската конвенция за правата на човека.

Жалбоподателят не оспорва законовите основания за прихващане на мобилни телефонни комуникации в Закона за оперативните издирвателни дейности, Наказателния кодекс, Закона за далекосъобщенията и министерското постановление Но. 70.

The ECtHR concluded that Russian law was incapable of keeping the interception of communications to what was "necessary in a democratic society."

Не е оспорван и фактът, че прихващането на телефонни комуникации преследва легитимни цели като защитата на националната сигурност и обществения ред, превенцията на престъпността и опазването на икономическото благосъстояние на страната.

Изискване за абсолютна необходимост

ЕСПЧ приема, че прихващането на телекомуникации, изисква наличието на правна рамка, съобразена с принципа на правовата държава.

Следователно законът трябва да отговаря на стандартите за качество. Според съда споровете по повод законодателство за тайно наблюдение често опират до въпроса дали правното основание, на база на което нарушението е извършено, е абсолютно необходимо в едно демократично общество.

Поради тази причина, съдът едновременно проучи както изискването за правно основание, така и критериите за абсолютна необходимост. Изискването за качество на закона означава не само, че вътрешното право трябва да бъде ясно и достъпно, но и че мерките за тайно наблюдение в едно демократично общество трябва да се прилагат само когато е абсолютно необходимо, давайки адекватни и ефективни гаранции срещу злоупотреби.

Гаранции срещу злоупотреби

Европейският съд по правата на човека постанови, че руската правна рамка за прихващане на телекомуникации не предлага никакви адекватни или ефективни гаранции срещу злоупотреби.

По-конкретно, съдът намери недостатъци в следните области:

  • обстоятелствата, при които обществените органи са оправомощени да прибегнат до специални разузнавателни средства;
  • продължителността на прилагане на специалните разузнавателни средства;
  • процедурите за унищожаване и съхраняване на прихванатите данни;
  • процедурите за разрешаване на прихващане;
  • надзорът над уведомлението за прихващане и самото прихващане;
  • ефективността на наличните средства за правна защита.

Съдът заключи, че руското законодателство не отговаря на изискването за "качество на закона" и не е в състояние да гарантира прихващането на комуникации в границите на "необходимото в едно демократично общество". В този смисъл налице е нарушение на член 8 от Конвенцията.

Прочети решението на ЕСПЧ и прессъобщението.