Л. Х. постъпва в латвийска болница през 1997 г., за да роди. Следват усложнения, които довеждат до Цезарово сечение, както и стерилизация, извършена без разрешението на пациентката. Ето защо Л. Х. завежда дело и през 2006 г. съдът постановява да й бъде изплатено обезщетение от болницата, извършила стерилизацията.
Въпреки това по време на делото държавната институция, която упражнява контрол върху качеството на предоставяните здравни услуги (Контрол върху качеството на здравните услуги и работоспособността или накратко MADEKKI), започва събирането на данни относно здравната история на жалбоподателката по заповед на директора на болницата. Л. Х. е уведомена за това по телефона от служител на MADEKKI, който заявява, че за стерилизацията е виновна само и единствено пациентката. Случаят се разглежда от по-висока инстанция, като се стига до заключението, че MADEKKI не нарушава правото на конфиденциалност на жалбоподателя, въпреки че съхранените данни по същество са лична информация, засягаща здравната история на Л. Х. за значителен период от време.
На по-висока инстанция обаче е взето доста по-различно решение по случая. На първо място, съдът подчертава начина, по който правото на неприкосновеност на личния живот следва да се тълкува във връзка със здравната документация, а именно - тя трябва да бъде защитена по такъв начин, че да се гарантира правото на личен живот на пациента. Според съда, гарантирането на конфиденциалност на здравната информация е от ключово значение за всички страни, приели Конвенцията за правата на човека: “Това е изключително важно, тъй като по този начин не само зачитаме неприкосновеността на личния живот на пациентите, но и поддържаме вярата им в лекарската професия (…)"
Съдът подчертава още, че събирането на здравната информация на Л. Х. започва седем години след стерилизацията, когато по делото на ищеца срещу болницата все още не е взето решение. Въз основа на този факт, съдът опровергава твърдението, че това е било необходима стъпка, чрез която да се прецени виновността на лекаря, извършил стерилизацията. Съдът добавя, че нито болницата, нито MADEKKI имат правомощията да преценят или отсъдят горепосочената вина. Съдът обаче заключва, че MADEKKI има правото да събира здравната информация на Л. Х., за да осигури подходящи медицински грижи на пациентката, както и че законът на Латвия за запазване на данни позволява събирането на такъв вид информация и то без разрешението на пациента, за да се гарантира качествено медицинско обслужване.
Л. Х. обжалва това решение пред Европейския съд по правата на човека, който стигна до заключението, че законите, регламентиращи дейността на MADEKKI, в голяма степен са неясни и неточни. Поради тази причина съдът постанови, че правата на пациентката в случая са нарушени. В решението бе упоменато също, че регламентиращите закони не са достатъчно конкретни, за да осигурят защитата на пациента от издаването на произволни присъди от властите. Например в момента регламентите ограничават обхвата на медицинската документация, която може да бъде събирана. В резултат, ЕСПЧ постанови, че латвийските власти са нарушили член 8 от Конвенцията, като не са изпълнили условието, предвидено в параграф 2 от същия член, т.е. регулация на ограниченията на правото на неприкосновеност на личния живот. Според съда, регулациите трябва да бъдат ясни, точни и да не предоставят възможност за произволни тълкувания, които могат да доведат до неспазването правата на човека.