Холандската Камара на представителите отхвърли проекторешение за всеобща достъпност

​Камарата даде на държавния секретар по въпросите на здравеопазването, благосъстоянието и спорта срок до 15 декември да преработи предложението в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Холандската Камара на представителите отхвърли на 15 ноември проекта за решение за "Всеобща достъпност на хората с увреждания и хронични заболявания." Становището на Камарата съвпада с това на Холандския институт за правата на човека.

Необходимост от промяна

Камарата на представителите отхвърли проекта, защото не отговаря на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ). Той не допринася за превръщането на обществените пространства в достъпни места за хората с увреждания. Камарата даде на държавния секретар по въпросите на здравеопазването, благосъстоянието и спорта (ЗБС) Мартин ван Рейн срок до 15 декември да преработи предложението.

В становището си относно ЗБС, което Институтът изготви в ролята си на консултант, се казва, че проектът не предлага конкретни мерки и не е достатъчно амбициозен, за да осигури предвидените правни гаранции.

За да не се допусне нарушаване на Конвенцията на ООН от страна на Холандия, отелни аспекти на решението трябва да бъдат обосновани с факти, доразвити и изменени. Едва тогава ще стане ясно на доставчиците на стоки и услуги, и на работодателите, какво точно се изисква от тях.

Обща достъпност

На 1 януари 2017 г. член 2а от Закона за равнопоставеност на хората с увреждания и хронични заболявания влиза в сила. Този член постановява, че доставчиците на стоки и услуги, и работодателите постепенно трябва да гарантират пълна достъпност на хората с увреждания.

Терминът "общодостъпен" ще бъде дефиниран допълнително въз основа на решението за "Всеобща достъпност на хората с увреждания или хронични заболявания" от правителствено постановление.

Пречки

Един от всеки осем холандски граждани има трайни физически, психологически, умствени, интелектуални или сетивни увреждания. Това поставя част от тях в неравностойно положение, което им пречи да участват пълноценно в обществото.

Заради уврежданията си, те са лишени от достъп до училище и им се отказва работа. Налага им се също така да преодоляват препятствия, за да ползват обществения транспорт и да гласуват. Много от тях се сблъскват с пречки при достъп до библиотеки, магазини, кина, спортни съоръжения и барове.

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания укрепва позициите им. Според нея те се ползват с равни права, когато става въпрос за настаняване в жилища, образование, транспорт, работа и в няколко други области. Правителството е длъжно да гарантира, че това ще бъде постигнато.

Статия на Холандския институт за правата на човека.