​Комитетът против изтезанията настоятелно призова за незабавни промени в белгийските затвори

Съветът на европейския Комитет за борба с изтезанията поиска от депутатите в Белгия да гарантират необходимия минимум от услуги в затворите и да зачитат правата и свободите както на служителите, така и на задържаните.
Представители на европейския Комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отношение (КПИ) посетиха Белгия в периода 7-9 май 2016 г. Целта бе да установят дали са изпълнени исканията на стачкуващите служители на затворите относно условията в тях и начина на живот на задържаните.

Делегацията на КПИ не откри признаци за малтретиране на задържаните от персонала, който отговаря за тях. Тя установи, че лишените от свобода са поставени в нечовешки и унизителни условия. Това е неприемливо като се има предвид, че в някои затвори стачката продължи повече от два месеца.

КПИ счита, че ситуацията е "крещящ пример за необходимостта от гарантиране на необходимия минимум от услуги в затворите, които КПИ препоръчва от доста отдавна."

"Минимални услуги"

Какво се има предвид под "минимални услуги"? Целта е на всеки задържан да се гарантира следното:

  • Храна, сервирана в часове, определени от графика;
  • Медицински грижи без ограничения (включително бърз достъп до спешна помощ, осигуряване на непрекъснато соматично или психиатрично лечение, както вътре, така и извън затвора);
  • Минимум един час разходка на ден;
  • Възможност за поддържане на задоволителна лична хигиена (редовен достъп до душове и перални услуги, както и чиста килия);
  • Непрекъснат контакт с външния свят (включително адвокат) чрез кореспонденция, разговори и посещения;
  • Редовни посещения на родителите, които трябва да видят и да се убедат, че децата им живеят при добри условия.

Задържаните трябва да могат да ползват тези "минимални услуги" по всяко време, включително по време на стачки на персонала на затвора или обществени протести или когато персоналът е недостатъчен по някаква причина. КПИ подчерта, че "физическото и психологическото състояние на задържаните, както и достойнството им, са изложени на риск. Грижата за тях е задължение на държавата. Белгия не може да пренебрегва това при каквито и да било обстоятелства."

Няма кой да чуе исканията

Очевидно е, че белгийските власти от доста отдавна са глухи за многократно направените препоръки на КПИ.

В доклада си КПИ отбелязва, че "европейските закони за правата на човека не са пречка за предприемане на действия, включително и законодателни, за гарантиране на необходимия минимум от услуги на задържаните, като се зачитат правата и свободите на служителите на затворите. Правото да настояват за по-добри условия на труд, особено в контекста на съгласувани и колективни действия, е право, което трябва да бъде удовлетворено, като същевременно се гарантира осигуряването на минималните услуги."

КПИ подчерта, че трябва да се направи разграничение между минимални услуги в условията на затвора и аналогични услуги, предлагани в други обществени сфери.

Много важно е да се съобразяваме с факта, че поради пълното им лишаване от свобода, задържаните са изцяло зависими от служителите на затворите без значение дали става въпрос за храна, дейности в килията или извън нея, достъп до здравеопазване, или контакт с външния свят.

Държавата има специфични задължения по отношение на тези лица и е абсолютно забранено изтезаването, както и нечовешкото и унизително отношение към тях.

"Без никакво забавяне"

След правни действия, предприети от лишените от свобода по време на стачките на служителите на затворите, много съдилища издадоха решения, засягащи тези въпроси. Те предвиждат наказания във вид на глоба в случаите, когато минимални услуги като тези, препоръчани от КПИ, не са осигурени.

Съдебните заповеди нямаха никакъв ефект. КПИ счита, че няма друг избор, освен прилагането на регламент в тази област. Той "призова белгийските власти да приемат без никакво забавяне нормативен акт, определящ минималните услуги в условията на затвора."

Белгийската Лига за правата на човека се обърна към съответните органи, за да започне преговори с всички заинтересовани. Целта е да се определят стандарти, гарантиращи достойни условия на труд по време на стачки или в други случаи, когато е възможен недостиг на персонал. Трябва да се зачитат благоденствието и правата както на служителите в затворите, така и на задържаните, включително и правата на техните семейства.

Посланието на Комисията не може да бъде по-ясно. Вещае ли то нови критики към Белгия от страна на Европейския съд по правата на човека?