Tech & Rights

СЕС изтъкна "правото да бъдеш забравен" в мотивите си срещу Google

В дългоочакваното решение по случая с Google, Съдът на Европейския съюз не се съобрази със становището на генералния адвокат. Вместо това съдът предприе строги мерки към интернет търсачките.

by Polish Helsinki Foundation for Human Rights

След отменянето на Директивата за запазване на данни, Съдът на Европейския съюз се обяви изцяло в полза на неприкосновеността на личния живот. Интересното е, съдът спомена само два пъти израза свобода на изразяване в решението си по делото.

Търсачките ни помагат да намираме и разпространяваме информация. Те правят онлайн съдържанието достъпно и полезно. Ето защо ограничаването на достъпа, които те имат и премахването на част от линковете в резултатите на търсенето трябва да се извършва с повишено внимание. Важната роля, която търсачките имат, беше призната през 2012 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа, според който търсачките трябва свободно да извличат и индексират публично достъпната информация в интернет, предназначена за масовата аудитория (виж Препоръка CM/Rec (2012)3 на Комитета на министрите към държавите-членки за защита на човешките права по отношение на търсачките, приета на 4-ти април 2012 г.).

В същото време, интернет търсачките могат да намират и групират публично разпространена информация от всякакъв вид за един-единствен потребител. Този факт оказва огромно влияние върху личния и обществен живот на всеки човек. В гореспоменатите препоръки Комитетът на министрите признава необходимостта от диференцирането на различните видове съдържание. Според Комитета е необходимо да се преразгледа редът, в които излизат резултатите от търсенето, както и индексирането на съдържанието, което не е предназначено за масовия потребител или не е публично достъпно. Комитетът предложи това съдържание да се появява по-надолу в резултатите от търсенето, за да се постигне баланс между достъпността на информацията и намерението на хората, които я споделят. Комитетът препоръча “събирането на лични данни и законовите цели, поради които се извършва то, да бъдат прозрачни” с цел да “се осигури бърз и лесен достъп на потребителите и където е удачно - редакция или заличаване на личните данни, предоставени от интернет търсачките”. Според комитета трябва да “бъдат разработени механизми, които да сведат до минимум събирането и обработването на лични данни като например налагане на период за тяхното съхранение, инструменти за заличаването им, както и гарантирана анонимност.” Днешното решение на Съда на ЕС е в унисон с предложенията на Комитета и дори прилага по-стриктни мерки по отношение на интернет търсачките.

Случаят с Google Испания и Google (C-131/12) произлиза от жалба на частно лице - испански гражданин, който поиска Google да премахне редица отпратки, които го засягат лично, в резултатите при търсене. Испанската агенция за защита на данните подкрепи това искане, но в същото време заяви, че е законосъобразно информацията да не бъде изтривана от онлайн страницата на местния вестник, където първоначално е публикувана. Тъй като Върховният съд на Испания не можа да вземе категорично решение дали да премахне данните от индекса за търсене, той отправи към Съда на Европейския съюз искане за преюдициално заключение. Наред с други неща, Върховният съд се допита относно това дали на жалбоподателя е разрешено да поиска де-индексиране на информацията, която го засяга лично, от Google.

Днес Съдът на ЕС постанови, че това е възможно, дори в случаите, когато съдържанието е законосъобразно и оригиналният източник се запази. Съдът направи ясно разграничение между правото да се публикува информация и правото тя да излиза в резултатите при търсене. Той подчерта, че тези дейности влияят в различна степен върху потребителя и правото му на личен живот. Като се позова на член 7 от Хартата, гарантираща правото на зачитане на личния живот; член 8, който прокламира правото на защита на личните данни и на разпоредбите на Директивата за защита на личните данни, Съдът реши, че е възможно да се разпореди на интернет търсачките да премахнат линкове, които излизат в резултатите при търсене и пренасочват потребителя към страници, публикувани от трети лица, които съдържат лична информация относно дадено лице. Съдът постанови, че "вземайки предвид лекотата, с която информация от един сайт може да се публикува в много други, както и факта, че лицето, отговорно за публикуването, не винаги е обект на законодателството на Европейския съюз, не може да се гарантира ефективната и пълна защита на потребителите, ако последните трябва първо или паралелно да изискат изтриване на тази информация от издателите на уеб сайтове.”

Освен това, според Съда индивидуалните права в случая надхвърлят по тежест както икономическия интерес на интернет търсачките, така и интереса на широката общественост. В същото време, Съдът призна, че е възможно да се намерят и изключения от общия случай.

Докато генералният адвокат омаловажи влиянието на търсачките под предлог, че имат пасивна роля, СЕС подчерта, че те са основен фактор в цялостното разпространение на данни, тъй като правят достъпна информация, която в противен случай потребителите не биха могли да намерят. Благодарение на търсачките, потребителите могат да получат "структуриран преглед" на информация, свързана с физически лица, както и да открият техни профили. Още повече, "дейността на търсачката (...) в допълнение с оригиналната информация, публикувана първоначално, може съществено да засегне правото на личен живот и защитата на лични данни на потребителите.” Според съда, търсачките не само обработват лични данни независимо, но техните оператори действат в ролята на администратори на лични данни, поради което имат всички задължения, следващи от този факт.