В България деца често са лишавани от свобода незаконно или произволно и за дълги периоди от време, установява доклад на Български хелзинкски комитет (БХК). Това представлява сериозно нарушение на международното право по правата на човека, включително на Конвенцията на ООН за правата на детето, според която лишаването от свобода трябва да се третира като крайна мярка, прилагана за възможно най-кратък период.
Изследването на БХК констатира още, че децата, лишени от свобода, са изложени на повишен риск от злоупотреба, насилие, остра дискриминация и нарушаване на техните граждански, икономически и социални права.
Докладът е плод на двугодишен труд и е част от мащабния проект “Деца, лишени от свобода в Централна и Източна Европа: между наследството и реформата”. В проекта участват пет организации от България, Унгария, Румъния и Полша. Докладът представя систематичен преглед на положението с правата на човека в институциите от затворен тип, в които деца се лишават от свобода.
“Основен извод на изследването е, че в много случаи деца се лишават от свобода незаконно или произволно, без да се гарантират принципите за пропорционалност и необходимост на лишаването от свобода, както и без необходимата своевременна съдебна санкция. Например, Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН) не определя ясно какво съставлява противообществено поведение и това често води до противозаконно лишаване от свобода”, каза Красимир Кънев, председател на БХК.
Други сериозни проблеми, констатирани по време на посещенията в затворените институции за деца в България, са следните:
- Налице са множество данни за насилие и малтретиране на деца в местата за лишаване от свобода. “Децата не са склонни да съобщават за случаи на малтретиране поради страх от репресия и поради това, че не вярват в ефективността на системата”, каза Женя Иванова, изследовател в програмата “Мониторинг и изследвания” на БХК.
- В затворените институции попадат деца от най-уязвимите, маргинализирани и дискриминирани групи на обществото: социално слаби деца, деца с интелектуални затруднения, с психически и други здравословни проблеми, деца от малцинствен произход, трайно институционализирани деца.
- Вместо специализирана подкрепа, в интернатите се настаняват момичета, признати за жертви на сексуално насилие и експлоатация.
- Деца, лишени от свобода, често са настанявани при неприемливи материални условия (липсващи или лоши вентилация, хигиена, осветление, отопление и съоръжения за топла вода, санитарни помещения и други). В някои места за задържане се настаняват заедно със задържани възрастни.
- В част от затворените институции на децата не се осигурява никакъв достъп до образование.
- По времето на задържане, контактите със семейството и външния свят се случват по изключение, като на места са подложени на институционален контрол и цензура.
- Деца в конфликт със закона не са припознати като деца в риск, въпреки че често са жертви на насилие или злоупотреба, и въпреки че при групата има висок риск от отпадане от училище. Това означава, че спрямо тях не се прилагат закрилящи мерки, предвидени в Закона за закрила на детето, и липсва нужната социална работа за справяне с първопричините на тяхното поведение.
- Децата в затворени институции нямат достъп до адекватна медицинска помощ. Повечето от институциите не разполагат с щатни медицински специалисти и нямат медицински специалист на денонощно разположение.
През 2013 г. беше направен опит за реформа в младежкото правосъдие. В него обаче не бяха включени поправителните домове и другите институции, попадащи в системата за борба срещу противообществените прояви и системата на наказателното правосъдие. Подобен подход на половинчати реформи води до некоординирана държавна политика спрямо децата в конфликт със закона.