"Едно, две, три - интегрирай се!": Белгия иска да ускори интегрирането на мигрантите

​Нов законопроект ще превърне интегрирането в обществото в условие за пребиваване в страната. Постигането на това само чрез заплахи и санкции е безумно желание.
"Червена светлина! Зелена светлина!" Всички помним тази игра от времето, когато бяхме ученици. Едно дете изпълнява ролята на "светофар". Другите деца се подреждат в редица на около 15 фута от него. То се обръща с гръб към тях и казва: "Зелена светлина!" Тогава децата тръгват към него. Когато детето реши, казва: "Червена светлина!" и се обръща. Ако някое дете продължава да се движи, отпада от състезанието.
Тази игра е известна в Белгия като "Едно, две, три, стоп!" Същата игра със същите правила. Когато водачът извика: "Едно, две, три" - децата могат да вървят напред. Когато той извика: "Стоп!", те трябва да спрат на място и да останат неподвижни.

На 23 ноември Камарата на представителите разгледа законопроект, който цели да превърне желанието за интегриране в условие за пребиваване в страната. Този законопроект в известна степен наподобява детската игра. Можем да го наречем "Едно, две, три - интегрирай се!"

Нямаш друг избор, освен да играеш "играта"

Какви ще бъдат последствията от този закон? Новодошлите трябва да подпишат така наречената “Декларация за интеграция”. По този начин те ще удостоверят, че разбират ценностите и основните правила на белгийското общество и ще се съобразяват с тях.

В известна степен декларацията определя правилата на играта. В нея белгийската държава ще бъде "светофарът", а новодошлите ще бъдат тези, които правят всичко възможно, за да се придвижат напред.

Мигрантите нямат друг избор, освен да учасрват в играта. За да получат разрешение за пребиваване, трябва да подпишат декларацията. През март тази година държавният секретар, отговарящ за миграцията и убежището публикува проект на декларацията в Tуитър.

Red light, green light? The proposed law seems to assume migrants are cheaters, even before they start the "game."

Да оставим настрана дебата относно легитимността на декларацията. Нейното съдържание предизвиква тревога. Мигрантите са заклеймени, особено когато става въпрос за тероризъм и равенство между половете.

Още преди да е даден сигналът за започване на "играта" се приема, че мигрантите няма да спазват правилата й. В процеса на работа по закона се чуха изказвания, че тази декларация "представлява преди всичко послание за добре дошъл към всеки чужденец." Има основание за объркване.

Трябва да се отбележи, че правният отдел на Държавния съвет (който, в известен смисъл, действа като арбитър) заяви, че федералното правителство не може само да изготви декларацията. Провинциите са тези, които отговарят за приема и интегрирането на мигрантите.

С други думи държавните и федералните органи трябва да работят заедно за съставянето на декларацията. Като се имат предвид огромните политически различия между северната и южната част на страната, това няма да е лесна задача.

Интегрирайте се или си вървете!

Има и още нещо! Законопроектът предвижда, че интегрирането е условие за пребиваване. Какво означава това? Това не означава само, че мигрантите трябва да подпишат декларацията. Те трябва да положат "приемливи усилия за интеграция", за да имат право на пребиваване в Белгия.

"Едно, две, три ... четири, пет - интегрирай се!": През първите пет години на пребиваване съществува риск службата за чужденците да реши по всяко време, че новодошлият не прави достатъчно усилия, за да се интегрира. Тогава тя може да отнеме разрешителното за пребиваване (или да реши да не го подновява). В тази игра не става въпрос да "не се движиш". В нея става дума за интегриране.

В закона са посочени няколко критерия за оценка на усилията за интеграция. Въпреки това правомощията, предоставни на Службата за чужденците, са твърде големи. Съществува риск всяко действие, което не е "преценено като правилно" от администрацията, да доведе до отнемане на разрешителното за пребиваване.

Ето един пример: Знаем колко трудно е за новодошлите да си намерят работа, защото са дискриминирани на пазара на труда. Администрацията може да прецени, че не са положили достатъчно усилия, за да си намерят работа. Това прилича на приказката за змията, която е захапала опашката си. На мигрантите се отказва работа, но в същото време се обвиняват, че не правят необходимото, за да се интегрират.

Опасна игра?

Човек може да се притесни, че това ново изискване за интеграция всъщност е нова "пречка" за получаване на разрешително за пребиваване. Всеки, който не "отговаря на модела" може да бъде помолен да се върне в родината си. Много трудно е да се приеме, че това е в съответствие с европейските закони. Ако Белгия възнамерява да предприеме нови "мерки за интеграция," те трябва да бъдат много точно разяснени и да бъдат поставени в ясни и недвусмислени граници.

Лига за правата на човека се пита дали интеграцията не е предлог за налагане по косвен начин на нови изисквания за пребиваване, като например наличие на работа, владеене на езика или участие в живота на обществото. Това са важни въпроси. Ако отговорът е "да", то проектозаконът, който скоро ще бъде приет, е в противоречие с европейското право.

Програми за прием и интеграция вече има в цялата страна, с изключение на региона на немскоговорящите. Те са задължителни за всички, освен за Брюксел. Много скоро ще станат задължителни и там.

 Migrants in Belgium will be forced to make an effort to integrate, but is it really necessary to add integration as a requirement for residence?  (Image: GUE/NGL)

В случай, че мигрантите не участват в тези програми, те могат да бъдат глобени. Наистина ли е необходимо да се добави интеграцията като условие за пребиваване? Отговаря ли това изискване на целта, която преследва? Ще допринесе ли на практика за по-успешното интегриране на новодошлите? Не включва ли то елемент на риск от изключване на някои мигранти и техните семейства, вместо да насърчава постепенното им интегриране в обществото?

"Едно, две, три - интегрирай се!": Сравнението на законопроекта с детска игра е отчасти цинично, тъй като в случая става въпрос за живота на цели семейства. Този законопроект засяга най-вече хора, кандидатстващи с цел отново да се съберат със семействата си. В съответствие с международните ангажименти на Белгия, европейските граждани и бежанците (както и техните семейства) са изключени.

Имайки предвид общият брой на новодошлите в Белгия, процентът на хората, засегнати от този закон, е малък. По време на подготвителната работа бе установено, че става въпрос за 25 000 човека. Ако хвърлим поглед върху данните от Службата за чужденците за 2015 година, тези цифри изглеждат завишени.

Човек би се зачудил дали този законопроект не е обществена сензация с висока символична стойност. По-важно е, че одобрението му ще създаде предпоставки за отхвърляне на засегнатите.

Сътрудничество, а не конкуренция

Да оставим настрана правните въпроси и целта, преследвана от законопроекта. Много по-важно е посланието, което политиците искат да изпратят на новодошлите. Според политическите лидери те не искат да се интегрират. Изследванията показват обратното. Всички са съгласни, че интегрирането е от съществено значение.

За да се постигне то, трябва и двете страни да положат усилия, тъй като не можеш да влезеш в стая, ако вратата й е заключена. Най-общите и основни принципи на политиката за интеграция на мигранти в Европейския съюз казват следното:

"Интеграцията е динамичен двупосочен процес на взаимно признаване както от страна на местното население, така и от страна на мигрантите." Интеграцията чрез заплахи и санкции е илюзия.

Материалът е написан от Сара Ганти, член на Комисията за чужденците на белгийската Лига за правата на човека. Тя се занимава с научни изследвания в областта на правото в Свободния университет в Брюксел. Статията е публикувана във вестник “Свободна Белгия” на 29 ноември 2016 г.