БХК поиска от Съда в Страсбург да суспендира в конкретен случай отговорността на медицински лица за асистиране на домашно раждане

​Българският хелзинкски комитет поиска от Европейския съд по правата на човека да издаде привременни мерки за защита на родилка при предстоящото ѝ раждане у дома.

Българският хелзинкски комитет (БХК) поиска от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) да задължи държавата да не прилага по отношение на медицински лица нормите, предвиждащи административна и наказателна отговорност, ако асистират жалбоподателката по делото Д. срещу България при предстоящото ѝ раждане у дома.

Жалбата на Д. е заведена през 2012 г. Тя касае правото на жалбоподателката като бременна майка да избере да роди извън болница, в свободната от тормоз и принуда обстановка на своя дом, като получи необходимата помощ от медицински лица. Българското законодателство практически забранява това, като предвижда отговорност за медицински лица, които подпомагат раждане извън болнично заведение.

Тежки нарушения на правата на жената

Основание за исканията на БХК до Съда е фактът, че понастоящем жалбоподателката отново чака дете. Тя вече е преживяла две раждания в болница, съпътствани с принуда и унизяване, и не желае да роди отново така. Натискът, който упражнява българското законодателство върху нея да роди в условията на грубо незачитане на волята ѝ в институционализираната болнична среда, където раждането се третира като медицински риск вместо като естествен процес на тялото и се управлява от лекари против волята и в ущърб на достойнството на раждащата жена, и в разрез със здравните и психично-здравните потребности на рожбата ѝ, съставлява сериозно продължаващо нарушение на правото ѝ на личен и семеен живот по Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Тежки раждания

Жалбоподателката ражда първото си дете през 2008 г. Раждането е съпътствано с медицински действия, предприети въпреки изричното ѝ несъгласие. Администрирани са ѝ нежелано лекарствените препарати Oxytocin и Prostaglandin, които изкуствено предизвикват контракции, за да ускоряват процеса в интерес на болничната технология, независимо от желанието ѝ раждането ѝ да се развие естествено. По време на раждането медицинският персонал прилага „маньовър на Кристалер“ – т.нар. „скачане по корема“, агресивен метод за ускоряване на процеса. В резултат бебето се ражда със счупена ключица, кръвоизливи, отоци по главата и трудна адаптация.

През 2012 г. жалбоподателката отново е бременна. За да намали обема на тормоза и принудата от страна на болничния персонал, тя не постъпва в болница, преди да получи пълно разкритие. Заплаща такси в общ размер на 1 960 лв. (1000 евро) за: водно раждане; присъствие на бащата; и присъствие на дула. Водно раждане обаче не се състоява, а целият процес е съпътстван от спорове с персонала и негативни подмятания по повод изискванията ѝ, касаещи собствените ѝ тяло и дете.