Нормите на директивата са имплементирани в Унгарското законодателство чрез Закона за електронните комуникации. По силата на този нормативен акт, доставчиците на телефонни и интернет услуги са длъжни да пазят всички данни за личната комуникация на потребителите за период от 6 месеца. Това включва огромен по обем данни: история на обажданията, продължителност на разговорите, информация за местонахождението, получатели на електронните съобщения, дата и час на изпращане и т.н. Тази информация, наричана още „big data“, е в центъра на скандала с подслушване, свързан с името на Edward Snowden. Важно е да се отбележи, че за разлика от САЩ, записването (или съхранението) на личната кореспонденция в Европа не се допуска съгласно директивата и унгарския закон.
Независимо от това ограничение, е възможно да се следи с кого и колко често се свързва потребителят, както и продължителността и местоположението. „Данните могат да дадат точна информация за личния живот на потребителите, включително за техните навици, местонахождение, пътувания, лични и социални контакти“, се казва в постановлението на съда.
Достъп до тези данни имат следствието, прокуратурата, съдилища и служби за национална сигурност и то без заинтересованите лица да бъдат информирани от властите.
Всичко това накърнява основните права на неприкосновеност и защита на личните данни. УСГС отдавна оспорва закона в изпълнение на директивата. След като решението на Съда е вече факт, време е държавните институции да направят следващата крачка в посока коригиране на националното законодателство.
УСГС продължава да настоява, че предвидените в Закона за електронните съобщения мерки нарушават правото на лична неприкосновеност. Решението на Съда на ЕС създава нова правна действителност, в която задълженията за държавите членки, произтичащи от предписанията на директивата, са в противоречие с основните права.
В търсене на решение по отношение на националното законодателство, УСГС поиска от Конституционния съд да отмени противоправните норми и да призове доставчиците на услуги да унищожат съхранената информация. В случай, че те откажат, което е много вероятно, тъй като унгарският закон все още е в сила, организацията ще заведе дело за изтриване на данните. Според определение на съда по сходно дело, загуба от страна на доставчиците ще даде шанс държавния регулатор да бъде сезиран чрез съдебно решение. Целият процес отнема поне година и половина, тъй като вече не съществува възможността граждани да сезират Конституционния съд в случай на противоконституционна норма. УСГС вече предприе мерки в тази насока, които обаче до момента са безрезултатни, след като обхвата на правомощията на Конституционния съд бе изменен. Време е искането да бъде възобновено - да се изтупа от прахта и да се представи на вниманието на Конституционния съд.