Смисълът на понятието “въоръжен конфликт" в законодателството на ЕС

Белгийските власти отказаха да предоставят статут на бежанец на A. Diakite, жител на Гвинея. Той не получава и субсидирана закрила, предоставяна на лица без статут на бежанци, които са изложени на риск в случай на завръщане в родината им.

Властите се агрументираха с факта, че няма въоръжен конфликт в Гвинея. Diakite обаче заяви, че е участвал в анти-правителствени движения в страната и връщането му в нея може да го превърне в обект на преследване, репресии и насилие.

Мъжът твърди, че разглеждайки неговия случай, белгийските власти използват погрешно определението за "въоръжен конфликт”, като го взаимстват от международното хуманитарно право. Жалбоподателят счита, че в случая с директивата на ЕС, терминът трябва да има автономен характер и да бъде дефиниран независимо. Съдът на Европейския съюз се съгласи с Diakite. В становището на СЕС, законодателната власт предвижда предоставянето на субсидирана закрила не само при международни или немеждународни въоръжени конфликти (както е по дефиниция в хуманитарното право), но също и при вътрешновъоръжен конфликт, в случай, че този конфликт се характеризира с т. нар. "безогледно насилие”. В становището на СЕС, хуманитарното право и системата за субсидирана закрила, предоставена от директивата, преследват различни цели и имат ясно разграничени механизми за защита. Докато целта на хуманитарното право е преди всичко да гарантира защитата на цивилното население в конфликтни зони чрез намаляване на отрицателните последици от войната, законът на ЕС се фокусира върху предоставяне на международна закрила на цивилни лица извън конфликтните райони. Идеята за въоръжен конфликт в международното хуманитарно право е тясно свързана с наказателни санкции. Подобна връзка не се среща никъде в директивата на ЕС. Тъй като съществува различие между нея и международното хуманитарно право, терминът "въоръжен конфликт" в законодателството на ЕС трябва да се разбира в смисъла, който понятието има обичайно, в езика на ежедневието. Казано по друг начин, ситуации на "въоръжен конфликт” са тези, в които се наблюдават сблъсъци между правоохранителните органи на държавата и една или повече въоръжени групи или които се характеризират със сблъсъци между две или повече въоръжени групи. Субсидирана закрила трябва да се предоставя в случаите, когато сблъсъците представляват сериозна, лична заплаха за живота или физическата цялост на кандидатите. Колкото по-сериозно е застрашен живота им, толкова по-ниска трябва да бъде степента на безогледно насилие, необходима за допускането до субсидирана закрила.

(Case: C‑285/12, Aboubacar Diakité v Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides)