Поредно осъдително решение срещу България заради действащия 60-годишен Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че българската държава не може да настанява непълнолетни и малолетни в домове за временно настаняване без те да имат право да обжалват тази мярка

В решението си от 19 януари по делото И. П. срещу България (no. 72936/14) съдът в Страсбург прие, че България е нарушила член 5.4 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който засяга правото на арестуваните и лишените от свобода без оглед на основанията да обжалват законосъобразността на своето задържане в съда.

Историята на И. П.

Делото засяга непълнолетния И. П. Той е роден в София през 1999 г. В началото на 2012 г. местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни му налага редица възпитателни мерки, включително поставяне под надзора на обществен възпитател, забрана да посещава определени места и да се среща с определени хора, както и да променя настоящия си адрес. Две години по-късно през февруари 2014 г. комисията стига до извода, че тези мерки не са имали ефект върху поведението му и предлага на съда да го настани във възпитателно училище-интернат (ВУИ). Пред съда И. обвинява втория си баща за своите проблеми и заявява, че се чувства добре сред приятелите си. В началото на април той бяга от дома си и две седмици по-късно е задържан от органите на реда. Изпратен е в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни (ДВНМН) към МВР, институция, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Там той изчаква решението на съда да бъде настанен във възпитателно училище-интернат, което се случва в средата на май.

Момчето прекарва 30 дни в дома за временно настаняване. През този период той няма възможност да обжалва решението да бъде изпратен там, а самата институция представлява и функционира като детски арест – помещения с решетки и заключени врати. В нито един момент И. не получава достъп до правна помощ, образование или друга грижа, дължима на децата, лишени от свобода.

Закони и практика

Фактите по делото, наред с конкретното нарушение, повдигат редица въпроси за проблемите на системата на детското правораздаване в България, както и на системата за закрила на деца изобщо. Още през 2011 г. ЕСПЧ се произнася по знаковото делото А. и други срещу България с решение, в което намира нарушения във връзка с липсата на ефективна възможност за обжалване пред съд на разрешението на прокурора да продължи задържането на детето в ДВНМН.

През септември 2015 г. БХК стартира кампания с искане за незабавна реформа в детското правосъдие. Българското правителство прие да осъществи радикална реформа, включително отмяна на остарелия Закона за борба срещу противообществените прояви от 1958 г., но досега това все още не се е случило.