Министерският съвет одобри италианския закон за свобода на информацията (FOIA) през март, но малкото неща, разкрити около текста, породиха страх, че липсва каквато и да било прозрачност относно новия закон. Какво обаче е реалното съдържание на текста?
Италия е сред последните западни демократични държави, които последваха американския пример с приемането на Закон за свобода на информацията. Текстът бе одобрен преди няколко дни от министерския съвет след много дискусии. Всъщност първата версия на закона, обсъждана през април, се ограничава до твърде малко случаи според организации на гражданското общество.
Съдържанието на настоящия т.нар. указ на прозрачността обаче парадоксално все още не е публичен. От малкото налична информация, с която разполагаме, прогнозата никак не е обнадеждаваща. Законът FOIA със сигурност е ключова стъпка напред за правото на информация, но според групи на гражданското общество текстът ще бъде повърхностен.
Защо FOIA?
Италия се нуждае от закон за свобода на информацията, за да осигури свободен достъп до публични документи на всеки желаещ гражданин. Вече знаем, че според новия текст всеки гражданин може да подаде искане за информация, без каквото и да било основание, и че държавните служители трябва да отговорят задължително на това искане. Всеки отказ трябва да бъде надлежно мотивиран.
Всички граждански искания естествено могат да получат отрицателен отговор. FOIA също така планира създаването на обсерватория, отговаряща за мониторинга на прилагането на закона.
Опасенията
Освен тези така необходими подобрения обаче налице са и притеснения спрямо начина, по който са уредени изключенията от FOIA. Органът за борба с корупцията ще бъде отговорен за тяхното определяне, но според предварителни данни те вече са прекалено толерантни.
Искането може да бъде отказано на основание, че заплашва защитата на икономическите и търговски интереси, защото е проблем за финансовата стабилност на държавата например.
Ето защо групи на гражданското общество искат да бъдат включени в процеса на определяне на изключенията, тъй като по този начин наистина ще се гарантира правото на информация за италианските граждани. Освен това текстът трябва да определи и санкции за служителите, които отказват да отговорят на искането без каквато ида било основателна причина. В противен случай FOIA няма да има никаква сила.
Италия вече направи една стъпка напред към по-силна демокрация чрез признаване и защита правото на информация, но усилията на гражданското общество, отговорно за инициирането на кампанията #FOIA4Italy, няма да спрат дотук.
Премиерът Матео Ренци включи италианския закон FOIA в своята реч, така че гражданите няма да се задоволяват само с едно квази-признаване на правото им да знаят.