Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е едно от големите постижения на Лисабонския договор, което дава възможност на гражданите на ЕС да се обърнат директно към Европейската комисия с предложение за законодателен акт, след като са успели да получат подкрепата на един милион потребители. Кампанията “Weed like to talk”, инициирана от трима френски студенти тази година, има за цел да събере един милион подписа от най-малко седем държави членки на ЕС и по този начин да призове за обща политика относно марихуаната, базирана на законово регулиран пазар. Един от студентите, Pierre Balas, магистър по европейските въпроси, увери, че кампанията не обслужва политически или търговски цели. Тя е създадена от трима студенти, на които им е писнало от неефективната политика по въпроса и затова решават да приложат на практика иновативните похвати на пряката демокрация. Успехът на кампанията няма да доведе директно до легализирането на марихуаната, но Европейската комисия ще бъде законово задължена да прилага прозрачни действия относно политиката си към канабиса.
Инициативата идва в точния момент.
Канабисът е най-популярният незаконен наркотик в Европейския съюз. Според официални данни, повече от 23 милиона души са пушили марихуана през 2012 година. Много от тях живеят в страни, в които употребата или отглеждането за лична употреба е престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или глоба. Огромна част от ресурса на правоприлагащите органи е посветен на воденето на дела и лишаването от свобода на потребители на марихуана.
Изумително е, че цялата тази врява се вдига за употребата на растение, което няма здравословни или животозастрашаващи последствия, особено в сравнение с рисковете, свързани с употребата на алкохол или тютюн. При канабиса няма свръхдоза. Пушенето му може да доведе до бронхит, но не и до рак на белия или цироза на черния дроб. Ако целта на забраната е да се защитят младите хора, то тя не е постигната - според изследователи тийнейджърите се снабдяват с марихуана много по-лесно, отколкото с тютюн.
Фактът, че канабисът е незаконен, генерира огромен черен пазар, който не е в регулация и поради тази причина не се облага с данък. По данни, през 2012 г. са изпушени 2 500 тона марихуана, уличната цена на която възлиза на десетки милиарди евро. Те влизат в джоба на престъпници, които не плащат данъци и не искат лични карти. Черният пазар не предлага защита на потребителите, нито качествен контрол или трудови права. Обезпокоителната напоследък тенденция сред много млади хора, които използват синтетични заместители на канабиса (т. нар. законни дроги), се дължи отново на закона за забрана на марихуаната.
Именно този закон обаче се провали на всички възможни нива. Той не спира младите хора да пушат трева. Въпреки усиленото конфискуване на канабис от полицейските органи, цената му няма почти никаква промяна през последните десетилетия. Марухуаната продължава да е и все така достъпна. Ако пазарът беше регулиран, той щеше да генерира значителни данъчни приходи, които да се пренасочат към подпомагане на общественото здраве и образованието. Контролирайки пазара, правителствата ще могат да ограничат предлагането, да гарантират качеството, както и да регулират производството. По този начин полицията също ще може да се съсредоточи върху по-съществени задачи като например справянето с организираната престъпност.
Дали легализацията ще доведе до по-честа употреба? Може би повече хора ще пробват марихуана, но това не означава, че броят им ще се изстреля в небето. В Холандия, единствената страна в ЕС, в която потребителите могат свободно да си купят канабис от кофишоп, употребата на марихуана не се е увеличила значително и дори е по-ниска, отколкото в много страни, където марихуаната е криминализирана. Успехът на прилаганите спрямо тютюна политики показа, че съществуват и по-ефективни алтернативи от криминализацията. Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна е добър пример за това как да се намали употребата на легално вещество посредством интелигентна политика за обществено здраве, без да трябва хората да се лишават от свобода.
За съжаление, правителствата на страните членки от ЕС до момента игнорират всички тези доказателства и хвърлят на вятъра парите на данъкоплатците чрез налагането на наказания и глоби. Някои от страните в Новия свят вече ни изпреварват в много отношения. Федералното правителство на САЩ даде зелена светлина за легализацията на марихуаната в Колорадо и Вашингтон и много други щати са на път да последват техния пример. Уругвай се превърна в първата страна, създала държавно лицензирани магазини за продажба на канабис на пълнолетни. Международният консенсус относно глобалната забрана за употреба на наркотици все по-често се поставя под въпрос, като се очаква Генералната асамблея на ООН през 2016 г. да донесе положителна промяна в тази посока.
Но промяна няма да дойде, ако разчитаме някой друг да ни свърши работата или чакаме по-добри времена. Време е да притиснем тези, който взимат решения в ЕС и да ги накараме да преосмислят политиката си относно наркотиците и да обсъдят алтернативите за забрана.
Бъди част от промяната - подпиши петицията сега!
Peter Sárosi - началник програма за борба с наркотиците на Унгарския съюз за граждански свободи