Стефано Кучи умира на 22 октомври 2009 г. в болница в Рим. Той е само на 31 години. Бил е математик и живеел с родителите си в Toрпинатарa, в югоизточната част на Рим.
Причината за смъртта му все още е "мистерия" само за обществеността, медиите и тези, които са разследвани за нея.
Да вървим подред
В нощта на 15 октомври 2009 г. Стефанo Кучи е задържан от италианските карабинери, тъй като е обвинен в търговия с наркотици на улицата. Той е откаран в участъка, тъй като у него са намерени наркотични вещества (кокаин, марихуана, както и хапчета, които са за медицински цели и са му помагали в борбата с епилепсията).
На следващия ден той е отведен в съда, накуцвайки и със синини по тялото. Датата за делото е определена за след няколко седмици от съдията.
Но Стефано така и не се изправя пред съда. В деня след явяването му, той набързо е вкаран в болница, докато все още е под арест. На 22 октомври умира. В момента на смъртта той е тежал само 37 килограма, което е седем килограма по-малко, отколкото в деня на ареста.
След смъртта му карабинерите заявяват, че причината за кончината е пристрастяването към наркотиците. Тази история се поддържа и от заместник-държавния секретар Карло Джованарди: "Той е починал в резултат на анорексия или пристрастеност към наркотици."
Жертвата се превръща в палач. Той умря, защото е бил наркопласьор и наркозависим. Това води до анорексия. Той сам е виновен за смъртта си.
Борба със съдебната система
Стефано е убит. Не само онази вечер - последната от живота му, а всеки следващ ден. Всеки ден нови спекулации го убиват отново. Семейството му, водено от неговата сестра Илария, започва битка с италианската съдебна система, която изглежда много малко заинтересована да търси справедливост.
Илария Кучи призова в съда лекарите от болницата, обвинявайки ги, че не са се грижили за брат й, тъй като той е бил системно недохранван и оставян без вода. Тя също така призова и служители на затвора, които са охранявали Стефано, докато той е бил задържан.
Откакто е започнала битката с правораздавателната система, Илария не е научила нищо. Тя постоянно се сблъсква със стена от мълчание. Най-голямата болка й е причинена от медицинските експерти, призовани от защитата. В своите свидетелски показания те заявяват, че Стефано е починал от епилептичен припадък, причините за които са неясни.
Но къде са били лекарите, когато е получил този пристъп? Дали не са го оставили сам? Те не носят ли отговорност, ако изоставят пациент в тежко състояние?
Всички трябва да се замислим върху тези въпроси. Знаем, че да получиш справедливост е много трудно, а понякога дори невъзможно, но няма да се откажем. Ще подкрепяме Илария до края.