Съвременните теории за политическите задължения, т.е. теориите, които се опитват да ни обяснат защо съществува всеобщо морално задължение да се спазва закона, се разделят, най-общо казано, на две групи. Теоретиците, вярващи в различните форми на споразумения, са убедени, че е необходимо да има някаква сделка между теб и държавата. Тя трябва да означава много за теб от морална гледна точка, за да те накара да се съобразяваш със законите. Опонентите им смятат, че това не е необходимо. Дори и нищо да не си направил, винаги може да се окажеш в ситуация, в която си длъжен да се подчиниш.
Съществува и още едно течение. Представителите му са убедени, че няма такова нещо като всеобщо морално задължение да се съобразяваш със законите. Ще обсъдим идеите на т.нар. философи-анархисти в последната си статия. Сега ще те запознаем с теориите, според които всички ние имаме неоспорим морален дълг да се подчиняваме на закона, единствено защото той е това, което е. В тях се твърди, че трябва да правим това, не само защото той ни кара да вършим правилните неща.
Доброволно приемане
Теоретиците, вярващи в различните форми на споразумения, твърдят, че задължението ни да спазваме законите произтича от нещо, което сме направили. Теориите за съгласието принадлежат към групата на теориите, според които е необходимо да има някакъв договор. Защитниците им вярват, че всички трябва да спазват законите, защото по някакъв начин доброволно са дали съгласието си за това.
Изискването за доброволност идва от убеждението, че хората се раждат равни и свободни. Това означава, че те не могат да бъдат принуждавани. Според теориите за съгласието задължението да се спазва закона трябва да бъде прието, защото така сме пожелали да направим. Ако с действията си показваме, че сме съгласни да се подчиняваме на законите, това означава, че тази теория е достоверна.
Ако приемем, че съгласието е в основата на политическото задължение, как трябва да постъпват тогава хората, които искат да подадат сигнал за нередност? Трябва да отбележим, че когато кажем "да" за нещо, обикновено не означава, че то е безусловно. Ти си съгласен да се срещнеш с приятеля си пред киното в 18:00 часа. Ако по пътя си обаче станеш свидетел на инцидент и опитът ти в оказване на първа помощ е необходим, за да помогнеш на пострадал, то тогава неспазването на договорката е съвсем оправдано. По някаква причина си приел да се подчиняваш на законите. Когато можеш да спасиш живота на някого, разкривайки информация, например, за лошо управление на пенсионен фонд, неспазването им може да бъде оправдано.
Големият проблем
Съществува един голям проблем, свързан с теорията за съгласието. Много малко са хората от съвременните общества, постъпващи наистина като граждани, които изрично са посочили, че са съгласни със законите на страната си. В тази връзка защитниците на тази теория искат да ни убедят, че в миналото предците ни са дали съгласието си за установяването на държавата, както и за спазването на законите й. Това е неприемливо. Как можем да бъдем обвързани от обещания, дадени от предишни поколения от наше име, след като сме родени свободни и равни?
Някои застъпници за теорията за съгласието твърдят, че хората са съгласни, дори когато не са го казали по категоричен начин. Те може да направят това и като вършат определени неща (или не ги вършат). Джон Лок, смятан за един от най-влиятелните мислители на Просвещението, е бил убеден, че притежаването на земя, обитаването на къща, както и ползването на някои облаги, осигурявани от правителството, са точно такива действия. Съвременните теоретици твърдят, че участието в избори, кандидатстването за работа и подаването на молба за паспорт са начини за даване на съгласие.
Мълчаливото съгласие
Решението, което така наречената теория за мълчаливото съгласие предлага, не може да се справи с проблема. Ако нямаш представа, че с определено действие (или бездействие) се съгласяваш да се подчиняваш на законите, то тогава ти не може да си задължен да се съобразяваш с него и да ги спазваш. Освен това, тъй като си свободен човек и даваш съгласието си доброволно, трябва да има начини, позволяващи ти да се въздържиш, без да ти се налага да правиш големи лични жертви. Съвсем ясно е, че местожителството не отговаря и на двете изисквания. Можем със сигурност да кажем, че и всички останали действия, определяни като начин за даване на съгласие, не успяват да изпълнят поне едно от тях.
Ако все още си привърженик на теориите за съгласието, препоръчваме ти да прочетеш тази книга. Разбира се, че съществуват и други теории, които обясняват защо трябва да се подчиняваме на закона. Очаквай следващата ни статия, в която ще разгледаме тези, които са свързани със справедливостта и чувството на признателност към политическите ни задължения.