Tech & Rights

​Според доклад на ООН са налице "малко доказателства" за връзки между бежанците и тероризма

Според данни на Интерпол терористите не се възползват от растящите миграционни потоци, за да влязат безпроблемно в Европа. Този факт се отбелязва по категоричен начин в доклада.

by Rights International Spain
(Image: Trocaire)
Специалният докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в процеса на противодействие на тероризма Бен Емерсън представи наскоро в Комитета на ООН по правата на човека доклада "Въздействието на мерките за борба с тероризма върху човешките права на мигрантите и бежанците".

Докладът разглежда възникналата в момента ситуация. От една страна въоръжените конфликти в Сирия доведоха до "безпрецедентно движение на цивилно население". От друга страна "правителствата, международните организации и гражданското общество са все по-обезпокоени от нарастващия екстремизъм. "

Страховете са неоснователни

В доклада се отбелязва, че "обвързването на незаконната миграция с тероризма повдига редица остри дилеми от гледна точка на правото и политиката". Поражда се чувството, че "движението на хора е заплаха за националната сигурност". Огромно е опасението, че терористите се възползват от увеличаващите се миграционни потоци, за да пътуват необезпокоявано. Расте страхът, че самите бежански лагери се превръщат в места за радикализация и дори за набиране на хора за терористичните групи.

Специалният докладчик отрича тези твърдения и доказва с данни на ВКБООН и Европол (агенцията на Европейския съюз), че тези страхове са неоснователни.

Болшинството бежанци и мигранти не представляват заплаха. Те обикновено са главните жертви на тероризма според доклада. Те са живяли и избягали от региони, в които терористите са най-активни.

"Налице са малко доказателства, че терористите се възползват от бежанските потоци, за да извършват терористични актове", се казва в доклада. Мигрантите не са по-податливи на радикализация.

Факт е, че през 2014 г. 70% от бежанците, на които ВКБООН е помогнал, идват от 20-те страни, в които са регистрирани най-високите проценти на смъртни случаи в резултат на терористични действия. Тези хора "имат право на защита от ужасните последици от тероризма. Те не трябва да бъдат заклеймявани като потенциални терористи."

The special rapporteur says that not only do most refugees and migrants pose no threat, but they are usually the main victims of terrorism, since they originate and flee from regions where terrorists are most active.  (Image: European Commission)

Признавайки, че граничният контрол може да бъде легитимна реакция на дадена държава на терористичните заплахи, докладчикът твърди, че "ефективният отговор на заплахите за сигурността не може да се основава на мерки, ограничаващи движението на бежанци и мигранти, които нарушават правата им." Тези подходи "допринасят за създаване на хаотични и скрити движения на хора, включително и трафик на хора. Това в крайна сметка помага на тези, които възнамеряват да извършват терористични актове."

Основни предизвикателства

Докладчикът подробно разглежда, считаните според него, основни предизвикателства за ефективната защита на правата на мигранти и бежанци. Той анализира по-строгите проверки на границите, подчертавайки, че държавите имат суверенно право да определят условията за влизане и пребиваване на техните територии. Те имат и задължението да спазват и защитават човешките права на всички хора под тяхна юрисдикция.

Емерсън анализира въпроса, свързан с изграждането на системи за наблюдение на границите като "предложената от Европейския съюз цифрова входно-изходна система". Той напомни, че за създаването й трябва да се представи съответната обосновка. "Събирането на данни на границите и по-специално на биометрични данни трябва да се извършва точно и в съответствие с изискванията. Целите трябва да са легитимни. Данните трябва да се получават по законен начин, да се съхраняват за ограничен период от време и да се унищожават чрез надеждни и сигурни методи."

The rapporteur warns states that impose strict border controls, such as Hungary, that they still have an obligation to protect the human rights of all individuals under their jurisdiction.

Системите за обмен на информация, подобни на Европейската система за наблюдение на границите, "пораждат допълнителни рискове". Информацията може да бъде споделена с "трети страни, които нарушават човешките права на мигрантите и бежанците." Тези системи могат да доведат и до незаконно събиране на данни, "като случаите на принудително снемане на пръстови отпечатъци от мигранти."

Всички тези мерки карат мигрантите и бежанците да прибягват до "несигурни маршрути за придвижване от една държава до друга, тъй като липсват редовни начини за миграция."

В доклада се споменава, че предизвикателство за правата на човека е и незаконното използване на статута на бежанец. Държавите трябва да предоставят гаранции за това в съответствие с изискванията на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Eмерсън смята, че е достатъчно страните да зачитат Конвенцията на ООН за статута на бежанците. Тя съдържа разпоредби за "отказване на статута на извършителите на позорни деяния или сериозни престъпления (като тероризъм)" за толкова дълъг период от време, за колкото се налага от съображения за сигурност.

След като се предостави статут на бежанец, той не може да бъде отнет поради "неясни подозрения, основани на религиозна, етническа или национална принадлежност или политически възгледи". Това може да стане само след извършване на конкретна преценка.

Забрана за връщане

Международните правни принципи относно забраната за връщане не разрешават на държавите да екстрадират лица, за които има основание да се смята, че са изправени пред риска да бъдат измъчвани или убити. Eмерсън отбелязва, че в настоящия момент се извършват сериозни нарушения в тази област.

Борбата срещу тероризма не може да бъде основание за оправдаването на подобни действия. Някои от механизмите, които държавите използват, за да заобиколят този принцип като двустранни или многостранни споразумения за реадмисия с други държави, са сериозна заплаха за правата на човека. Всеки конкретен случай трябва да се анализира, като се гарантира справедлив процес, за да се прецени реалният риск от експулсиране.

Pushbacks at border areas, such as Melilla in Spain (above), violate the principle of non-refoulement.  (Image: fronterasur)

Принципът за забрана за връщане е в сила не само когато става въпрос за територия на дадена страна (например, когато държави изпращат плавателни съдове, за да извършват засичания в морето). Той трябва да се прилага за лица, бягащи от тероризъм и други нарушения на човешките права, извършвани от хора, които не са държавни служители. Такъв е случаят на много хора, напуснали региони, обхванати от сериозни конфликти.

Докладът третира и въпроса за задържане на мигранти. "Не се оспорва фактът, че държавите имат право да задържат чужденци преди депортирането им", твърди докладчикът. Това "винаги трябва да се предприема като крайна мярка и в съответствие със закона". Смята се за нелегитимно, "когато държавата няма никакви намерения да депортира или екстрадира лицето". Задържането не може да се използва "като средство за справяне с чужди граждани, считани за заплаха за сигурността."