Tech & Rights

​Признатите бежанци в България оставени без никаква подкрепа през "годината на нулевата интеграция"

Дискриминация срещу търсещите закрила от Магреб и субсахарска Африка, изтласкване по границите и липса на план за интеграция на бежанците - такава е картината в България според новия доклад на AIDA, изготвен от Български хелзинкски комитет.

by Bulgarian Helsinki Committee

Никакви перспективи за интеграция на лицата, получили международна закрила, връщане на бежанци по границата с Турция и дискриминация срещу търсещите закрила от Магреб и субсахарска Африка в центровете за чужденци - такава е картината в България според новия доклад на AIDA, изготвен от Български хелзинкски комитет (БХК).

Докладът квалифицира 2014 г. като "нулева година за интеграция". През 2014 г. обаче признатите бежанци не са получили никаква подкрепа за интеграцията си в България, освен че им е било позволено да останат в приемните центрове шест месеца след получаване на статут. По този начин към януари 2015 г. 23% от лицата, настанени в приемни центрове (850 души), са всъщност вече признати бежанци, които нямат достъп до основни социални, трудови и здравни права и желанието им да се установят за постоянно в България е минимално.

В доклада се уточнява, че през 2014 г. 6400 души, избягали от Сирия, Афганистан и Ирак, не са допуснати на българска територия и са върнати в Турция. От януари 2015 г. граничният контрол в България е засилен и полицейските служители по границата са заменени от военни.

През 2014 г. условията в центровете за настаняване на търсещите закрила отговарят на минималните стандарти. Въпреки това ВКБООН изрази опасението си, че тези подобрения може да се окажат неустойчиви, тъй като до края на 2014 г. 6873 търсещи закрила лица ще бъдат върнати обратно в България по силата на регламента от Дъблин. Към януари 2015 г. центровете за приемане и регистрация на мигранти в България имат капацитет да приемат едва 5650 души.

Проучването също така отбелязва, че през 2014 г. 96% от лицата, потърсили закрила на границата (3851 души), са били задържани в разпределителния център в Елхово. Тук търсещите закрила остават от три до шест дни, преди да бъдат прехвърлени в центровете за настаняване на мигранти. Това е далеч над максимално допустимите по закон 24 часа. Средната продължителност на задържане в останалите центрове през 2014 г. е намаляла от 45 на 11 дни.

Докладът обръща внимание и на дискриминацията спрямо задържаните лица от Магреб и субсахарска Африка, търсещи закрила в България, що се отнася до освобождаването им и достъпа до международна закрила. Властите регистрират, вземат показания и се произнасят по заявленията, подадени от хора с такава националност, като ги освобождават само ако процедурата или отказът за освобождаване бъдат обжалвани.

В заключение, през 2014 г. решенията по делата за закрила са вземани средно за 6 месеца, а заявленията на лица от Сирия (по-голямата част от лицата, търсещи закрила в България) са разгледани по ускорена процедура при наличието на "добре обосновани искания". Статут е предоставен на половината от кандидатствалите през 2014 г.