Ето и най-важното от интервюто, което можеш да гледаш по-долу.
Опасностите от неясно и общо законодателство
Според Шайнин единственият ефективен начин за борба с тероризма е абсолютно ясното законодателство. "Ако законите са неясни и общи, с тях рано или късно се злоупотребява, а в най-лошия случай дори стават контрапродуктивни" - каза Шайнин. "Ако всяко отклонение се свързва с тероризъм, държавата рискува да подкопае собствената си легитимност".
Единственото нещо, което трябва да се инкриминира, е подбуждането към тероризъм, но "налице трябва да е намерение за подтикване другиму към терористични действия и обективна опасност от извършването на терористичен акт. Само тогава трябва да говорим за криминално деяние".
Задържането в изолация в Испания е "аномалия в Европа"
Според Шайнин "истинска аномалия в съвременна Европа е, че Испания не се отказва от задържането в изолация на заподозрени в терористична дейност [...], наистина ужасно грешна позиция".
Опасността от закони, прокарани след терористични атаки
"Паниката е лош съветник на законодателя. Тя създава лоши закони, които нарушават правата на човека и не отговарят подобаващо на опасността от тероризъм" - смята Шайнин. Най-големият проблем е, че властите вземат мерки, без да са проучили дали старите закони са добри и оказват ли въобще някакъв ефект върху борбата с тероризма. След нападението над френския вестник Чарли Хебдо бе повторена същата грешка, както след 09.11 - приемането на закон, който представлява "реална опасност за гражданските свободи".
Провалът на профилирането на терористи
Шайнин бе категоричен: "Паническото профилиране на терористи след 09.11 бе пълен провал". В действителност "тези усилия бяха напразни от начало до край – първо се фокусираш на определени националности, след това изключваш своята собствена националност и въпреки това повечето действителни терористи са граждани на собствената ти държава. Така че в крайна сметка изключваш реалната заплаха".
Масовото наблюдение - неефективно и в нарушение на правата
"Поредният голям провал е масовото наблюдение в интернет". Бившият специален докладчик на ООН каза, че разкритията на Сноудън са показали огромния размер на събираната информация, включително подробни метаданни, разкриващи цял куп "поверителна лична информация".
"Проблемът не е, че полицията и разузнавателните служби не знаят кого търсят" - каза Шайнин. "Проблемът е, че се опитват да следят твърде много хора заради своята вманиаченост да събират данни за всички". Масово наблюдение, само по себе си, не е ефективно в борбата с тероризма.
Правото на неприкосновеност на личния живот
Шайнин изрази съжаление, че правото на неприкосновеност на личния живот е "недоразвито и по него няма много съдебната практика". Би било изключително полезно, ако "Комитета по правата на човека приеме общо становище спрямо правото неприкосновеност на личния живот", което да включва "тест за установяване на незаконна или произволна намеса в личния живот" (подобно на теста за свобода на словото).
Новият протокол за чуждестранните терористи на Съвета на Европа
"Този протокол е илюзия, защото уж се бори с чуждестранните терористи, а в действителност е безполезен, тъй като тероризмът по определение не е действие на чуждестранни бойци". Според Шайнин този протокол "само създава нова правна каша".
Спешно трябва да се заработи конструктивно
Бившият докладчик се обяви в подкрепа на "практическата ангажираност с общностите, включително с тези, в които хора са вербувани за терористични цели". Той подчерта, че този вид работа по никакъв начин не трябва да "предотвратява радикализацията", а вместо това трябва само да се "бори с тероризма". Целта е да се попречи на хората, които са наети да извършат терористичен акт.
Нарушенията на човешките права и обезщетенята за жертвите на тероризъм
Шайнин подчерта парадоксалното отношението на много държави спрямо осъдителните решения за нарушаване правата на човека в борбата с тероризма. Страните са склонни да казват: "Защо критикуват нас, а не терористите и защо не се говори за правата на жертвите на тероризъм?". Опита на бившия докладчик сочи, че когато попиташ държавите по какъв начин насърчават и защитават правата на жертвите на тероризма "те обикновено мълчат".