От 7-ми до 10-ти май Съдът на жените в Сараево събра над 500 жени от Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора, Словения и Сърбия, за да разкажат какво са преживели по време и след войната в бивша Югославия през 90-те и как това е променило живота им.
"Аз съм героиня!" - заяви една от по-младите жени, разказали своите истории. Тя е преживяла дълъг период на сексуален тормоз, изнасилване и мъчения като тийнейджър в един от лагерите, не по-малко жесток брак, развод, а след това и ново начало.
Смелост
Най-важното е, че оцелелите жени и техните разкази бяха в основата на Съда на жените. Именно те черпиха сили от мъката в собствените си истории. Останалите само слушахме, показвайки солидарност и аплодирайки смелостта им.
"В края на краищата трябва да избереш страна. Аз се почувствах част от тях" - каза една жена. Но имаше и много истории за стоицизъм и човечност, в които съседи си помагат един на друг, независимо от риска.
След разказите на всяка група, няколко така наречени вещи лица - учени, активисти и други – правеха кратък анализ на войната и събитията от този период, давайки на индивидуалните истории контекст и дълбочина.
Безнаказаност
Стана ясно, например, какви ролеви модели са станали норма и защо. Почти никой от мъжете в историите на жените не е оцелял. Без мъжете си, жените сами поемат грижата за децата и отговорността за тяхното физическо и психическо оцеляване.
Безнаказаността продължава да се шири - няколко жени дадоха показания, че извършителите още са на свобода и ходят по улиците на родните им места, а някои дори имат позиции в политиката.
Йелена Чаушевич и Гордан Босанач от Център за изследване на мира също присъстваха на Съд на жените. Те се обявиха в подкрепа на решенията и препоръките на институцията.