Tech & Rights

Ще донесе ли справедливост присъединяването към МНС?

Въпреки критиките и ограниченията, присъединяването към Международния наказателен съд дава нови възможности както на палестинците, търсещи справедливост, така и на институцията, търсеща влияние извън Африка.

by PILP

На 02.01.2015 г. Палестина официално връчи своето акредитивно писмо на Международния наказателен съд (МНС), който веднага го прие. Силно критикувания бивш прокурор на МНС Луис Морено Окампо преди време не прие Палестина като страна пред съда. Въпреки това, настоящият прокурор Фату Бензуда обяви през август 2014 г., че след промяната в статута на страната в ООН "Палестина вече може да се подпише под Римския статут".

Ден по-рано, на 01.01.2015 г., Палестинските власти подадоха декларация в съответствие с член 12, параграф 3 от Устава, че приемат юрисдикцията на Съда от 13 юни 2014 г. за престъпленията, посочени в член 5 от Римския статут, когато те са извършени на територията на страната.

И сега какво?

Възможно е да мине известно време преди Международния наказателен съд да предприеме следващи стъпки, тъй като прокурорът трябва да извърши предварителен преглед на страната.

Международният наказателен съд е компетентен по всички престъпления, изброени в Римския статут. Това включва и военни престъпления. Член 12 (3) от декларацията, подадена от Палестинските власти, създава юрисдикция с обратно действие за военни престъпления, извършени в рамките на военната операция на Израел Protective Edge от 08.07.2014 г. Пълното разследване на най-новата война в Газа може да помогне за установяване на истината за случилото се, включително какви престъпления са извършени от двете страни в конфликта и кой е отговорен за тях.

Освен за военните престъпления в Газа, Римският статут дава на МНС юрисдикция и по отношение на други международни престъпления, включително преместване на населението, насилствени изчезвания и апартейд.

Преместване на население: страните не могат да преместят или прехвърлят част от собственото си цивилно население на територия, която са окупирали. Това се смята за военно престъпление. Това води до създаване на израелски селища на палестинска територия, която попада в рамките на областта, включена в предварителното разследване на прокуратурата. Имайки предвид Резолюция 446 на Съвета за сигурност на ООН от 1979 г. и консултативното становище на Международния съд от 2004 г., по всичко изглежда, че това ще бъде една от основните точки в работата на прокурора.

Насилствено изчезване: насилствено изчезване има, когато едно лице е задържано, арестувано или отвлечено от държавата или нейни служители, които след това отричат или крият местонахождението на лицето, оставяйки го извън защитата на закона.

Насилственото изчезване е т.нар продължено престъпление. Това означава, че макар престъпното деяние да е извършено в миналото, съставът на престъплението се осъществява непрекъснато и трайно чрез бездействие до прекратяването му. Това по същество означава, че юрисдикцията на МНС включва всички насилствени изчезвания, които някога се случвали на палестинска територия и са останали неразследвани.

Апартейд: Международният наказателен съд има юрисдикция и над престъплението апартейд. То е определено в Римския статут като "нечовешки деяния с характер, подобен на други престъпления срещу човечеството, извършени в контекста на институционализиран режим на системно насилие и господство на една расова група над друга расова група или групи и с намерение да се поддържа този режим".

Един след друг специалните докладчици на ООН описваха положението на Западния бряг като апартейд режим, позовавайки се на безброй мерки, включително места, заселвани само с евреи, военни контролно-пропускателни пунктове, стена, отделни пътища за палестински граждани и дискриминационен правен режим спрямо тези от тях, които пребивават в окупираните палестински територии, включително на Западния бряг, в Източен Йерусалим и в ивицата Газа.

Тъй като тази ситуация продължава и днес, това, че юрисдикцията е в сила от 13.06.2014 г., не представлява пречка. Докладите на двама специални докладчици би трябвало да са достатъчни да бъде включено престъплението в предварителния преглед на Палестина от прокурора на МНС. Международният наказателен съд може да повдигне обвинения срещу политическите лидери и военнокомандващи, считани за организатори на апартейд.

Опоненти от всички страни

Противници на присъединяването към МНС има както в Израел и подкрепящите го страни, така и в Палестина. Израел отдавна възрази срещу включването на определени престъпления в Римския статут и в съответствие с традицията си да критикува почти всяка международна организация оспори безпристрастността и независимостта на МНС. Наскоро длъжностни лица заявиха, че всички израелци се опасяват от намесата и обвиненията на МНС, защото в израелската армия служат както мъже, така и жени. Тези кухи аргументи, освен че са необосновани, пренебрегват факта, че МНС ще разследва само най-тежките нарушения, извършени от висши военнокомандващи и държавници.

В същото време пропалестински коментатори твърдят, че МНС ще измести фокуса от същинския проблем към отделните нарушения и военни престъпления. Съвсем логично и разумно е да се приеме обаче, че отделните нарушения на местожителства, насилствените изчезвания и апартейдът са самата същина на проблема.

Важно е да се отбележи, че въпреки присъединяването към Международния наказателен съд, много палестински групи не са ентусиазирани от факта, че прокурора ще разглежда дадени престъпления.

Намесата на МНС е остро критикувана от Мазен Масри, Нора Еракат и други, които я смятат за "политическа". Според критиците "шансовете не са на страната на палестинците в съдебната зала". Така излиза, че всеки оспорва легитимността на МНС и има определена теория за намесата му. Явно е, че Съдът първо ще трябва да се справи с редица вътрешни и външни противоречия и политически предизвикателства.

Това са справедливи критики, каквито всъщност и ние сме отправяли по адрес на МНС. Въпреки това можем да очакваме, че МНС - който още прави първи крачки - желае да се покаже не само като съд за престъпления, извършени в Африка, а да осъществи първоначалното си предназначение и да сложи край на безнаказаността за най-тежките международни престъпления.

Ограничения и потенциал на МНС

Международният наказателен съд има своите ограничения. Той не може да върне мъртвите цивилни, нито да прекрати окупацията. Международният наказателен съд не може нито да изиска връщане на бежанците, нито да се самосезира по критични въпроси. Освен това МНС не може да търси отговорност от Израел като държава, а само от физически лица и компетентността му по принцип се ограничава до престъпления, извършени след 13.06.2014 (с изключение на продължените престъпления, споменати по-горе). С други думи, много неправди остават извън юрисдикцията на съда.

Въпреки гореизброеното, Международният наказателен съд има потенциал. Той може наистина да промени съществуващата от десетилетия безизходица - Израел се появи през 1948 г., което доведе до изселването на стотици хиляди палестинци, които загубиха земите, домовете и поминъка си.

Най-накрая има институция към която да се обърнат роднините на палестинските деца и младежи, за които редовно има сведения, че са изчезнали от окупираните територии, както и за всички палестинци, които военният режим дискриминира дори на най-базисно ниво.

Не трябва обаче просто да се чака. Докато приключи предварителното разглеждане на Палестина е важно всеки, който се интересува от международно правосъдие, да потвърди безпристрастността на МНС и да осигури всяко налично доказателство за извършено престъпление. Нито една държава не трябва да пречи на Международния наказателен съд докато прокурорът се впуска в това мащабно разследване, независимо с или без съдействието на Израел.

Както стана ясно от скорошно интервю на Мустафа Баргути, началото на предварителната проверка на МНС вероятно ще засили и глобалното движение Boycott, Divestment and Sanction, което е все по-влиятелно през последните години.

Справедливостта ще дойде бавно, ако идва от Международния наказателен съд или друга институция. Но все пак е окуражаващо, че МНС се интересува от престъпления, извършени срещу палестинци, въпреки твърденията на Израел, че това е нелепо.

Само времето ще покаже дали този оптимизъм е основателен.

Автори: Jeff Handmaker и Friederycke Haijer

Тази статия е публикувана и на: Al-Araby al-Jadeed