Tech & Rights

Всичко, от което се нуждаеш, е любов?

Любовта е нещо безценно. Дали обаче само тя е достатъчна, за да се защити демокрацията в случай, че авторитарните политици дойдат на власт?

by Orsolya Reich
Image: Casey Chin

Да, празниците вече свършиха и не, това не е още една статия за Истинската любов. Тя всъщност е за политика, символи и ролята на емоциите, както и за книга, написана от Марта Кр. Нъсбаум. Тя е един от най-изтъкнатите политически философи на нашето време.

В Политически емоции: защо любовта е важна, за да има справедливост (2015) Нъсбаум твърди, че досега либералната политическа философия е играла много малка роля при формирането на "психологията на почтеното общество". Либералите обикновено наблягат на това колко важни са безпристрастността, равенството пред закона, правата и интересите на отделния индивид. Те, изглежда, пропускат един важен факт. Всяка либерална демокрация, която иска да гарантира своята стабилност и за в бъдеще, трябва да култивира определени емоции у гражданите си, които според Нъсбаум структурно са обвързани с любовта. Тя смята, че безпристрастното възприемане на някои принципи дори когато е съпроводено с уважение или симпатия, съвсем не е достатъчно за поддържането на добро социално сътрудничество. Нъсбаум е убедена, че културата на обществото "не може да бъде хладнокръвна и лишена от страсти", ако искаме добрите принципи, и институции да оцелеят. Необходима е любов. Единствено и само любов.

Днес твърденията на Нъсбаум може да звучат прекалено наивно. Един от критиците й дава следния пример. Според нея при „липсата на любов, насочена към съгражданите и нацията като цяло“ справедлива система за данъчно облагане няма да се поддържа. Нещо друго изглежда много по-правдоподобно. Комбинацията от мотиви, различни от любовта, ще свършат същата работата. Някои от нас са просто мързеливи или твърде заети, за да търсят начини да избегнат плащането на данъци, а други се страхуват, че ще се озоват в затвора и така нататък. Следователно, може да се окаже, че любовта не винаги е необходима. Вероятно тя също така не е всичко, от което се нуждаем. Мъничко любов или поне някаква положителна емоционална ангажираност към общите ни ценности и към съгражданите ни обаче със сигурност ще помогне за поддържането на добро социално сътрудничество.

Националните символи притежават огромна сила. Чрез тях ние се отъждествяваме с родината си. Освен това те присъстват в ежедневието ни. На стените на публичните институции са закачени национални знамена. Химнът на страната се изпълнява преди футболни мачове и при отбелязване на годишнини от важни събития. Когато получим писмо от властите, виждаме герба на бланката. Националните символи помагат на хората да се чувстват свързани с нещо по-голямо от собствения им кръг от роднини и приятели.

Понякога авторитарните политици казват, че само тези, които ги поддържат, са достойни граждани, отнасящи се към националните символи с гордост. Друг път те твърдят, че така показваш привързаността си към единствената партия, която представлява нацията - тяхната. В двата случая те искат евентуалните им последователи да чувстват, че има само един начин наистина да станеш част от националната общност. Той е като ги подкрепиш. В противен случай ти не принадлежиш към нацията. Ти си предател.

Авторитарните политици обаче са истинските предатели. Подкопавайки емоционалната привързаност между хората, те разрушават основата, върху която се гради сътрудничеството. Това води до намаляване на доверието между съгражданите, както и на това към институциите в държавата. В крайна сметка се оказва, че живеем в едно по-бедно и по-тъжно общество.

Не им позволявай да го сторят. Отнасяй се към националните символи с гордост. Това не означава, че подкрепяш авторитарните политици или си привърженик на недалновидния национализъм. По този начин ти показваш единствено отдадеността си към нещата, които смяташ, че са важни за сънародниците ти.