Tech & Rights

Ние (все още) пишем историята

Преди почти три десетилетия един писател твърдеше, че западната либерална демокрация е спечелила битката срещу всички други форми на човешкото общество. Опа, наистина ли е така?!

by Orsolya Reich

Преди двадесет и девет години сравнително малко известният тогава политолог Франсис Фукуяма публикува есе в списание Националният интерес. То се издава в ограничен тираж във Вашингтон. Есето, озаглавено "Краят на историята?", го направи суперзвезда. В него Фукуяма твърди, че се намираме в "последната фаза на идеологическата еволюция на човечеството, а западната либерална демокрация се превръща в универсална и последна форма на управление на човешкото общество". Триумфът на "западната идея" е очевиден, защото всички идеологически съперници на либерализма са остарели или напълно са се провалили.

"Висша форма" на човешкото общество?

Когато три години по-късно се появи бестселърът му Краят на историята и последният човек, вече нямаше Съветски съюз. Нямаше го и въпросителният знак в края на заглавието. Настъпи краят на историята. Западната либерална демокрация победи. Не че Фукуяма е вярвал, че тя ще се наложи бързо и успешно във всички държави. Те просто ще се откажат от "идеологическите си претенции да представляват различни висши форми на човешкото общество".

Двадесет и девет години по-късно е съвсем очевидно, че Фукуяма е бил прекалено голям оптимист. Историята изглежда се е отклонила от правилния път, по който е трябвало да се развива. Демократизиращите се страни не само, че не постигнаха задоволителен напредък в установяването на либерални институции. Те дори започнаха да проявяват силно чувство на презрение към тях, твърдейки, че знаят за съществуването на нещо много по-добро. То наистина представлява различна и по-висша форма на човешкото общество.

Тези, които продължават да изповядват ценностите на западните либерални демокрации се заклеймяват като врагове. Нелибералните демократи, (както искат да бъдат наричани, но всъщност те не са никакви демократи), се нуждаят от тях. Така те неуморно създават и задълбочават разделението в обществото. Казват ти, че онези, които вярват в независимите съдилища, свободните медии, върховенството на закона и други подобни неща, не са просто опозиция. Набеждават ги, че са предатели, защото не желаят да приемат това, което мнозинството от народа иска. Тези хора са избрали да върват по свой собствен път и всъщност се опитват да продадат страната ти на Сатаната.

Спри да се бориш, започни да говориш

Това е грешно. Грешно е не само защото не е вярно. Грешно е, тъй като всяка форма на мирно сътрудничество трябва да се основава на социален консенсус. За целта е необходимо първо да можем да общуваме помежду си. Трябва да имаме възможност да се споразумеем за това, което определяме като аргумент. Също така трябва да отстояваме позицията си, като се опитваме да убедим отсрещната страна, че дори да не я приема напълно, все пак в нея има някакъв смисъл. За всички нас не е добре, ако постоянно воюваме. Това няма да ни помогне да подобрим икономиката си и да увеличим общото си благосъстояние.

В "Краят на историята?" Фукуяма твърди, че "краят на историята ще бъде един много тъжен период. Стремежът към признание, желанието да рискуваш живота си в името на чисто абстрактна цел и световната борба между идеологиите са неща, които извикват на преден план смелост, кураж, въображение, и идеализъм. Те ще бъдат заменени от икономически изчисления, безкрайно решаване на технически проблеми, притеснения за околната среда и задоволяване на претенциозни искания на потребители." Той също така казва, че никога няма да спре да изпитва носталгия по времето, когато историята се е създавала.

Аз не мога да спра да изпитвам същото чувство, но по времето, когато краят й ще настъпи.

[codebox]