Tech & Rights

"Шокиращи​те" закони са димната завеса, зад която крият тези, които наистина са взжни

Вниманието на обществеността бе привлечено от абсурдния "закон за Холокоста". В това време полското правителство много бързо направи промени​ в законодателството, на които държеше много повече.

by Jonathan Day

Когато по-рано тази година Полша прие закон, наказващ всеки, който твърди, че страната е била съучастник в нацистки военни престъпления, хората светкавично излязоха на масови протести. Тогава много коментатори изразиха мнението, че управляващите са направили груба грешка. Така ли беше наистина? Дали пък полското правителство не искаше точно това - да предизвика възмущението на хората?

Всички големи европейски печатни издания обърнаха голямо внимание на така наречения "закон за Холокоста". Статии, свързани с него, бяха публикувани на първите им страници. Един спорен законопроект се превърна в събитие от международна величина. Не могат толкова лесно да ни накарат да повярваме, че управляващата партия Право и справедливост (ПиС) изобщо се е интересувала от приемането му. Разбира се, че той се понрави на най-яростните националисти, които са нейни верни последователи. Това обаче не е нещо, което ще помогне за спечелването на повече привърженици, а подкрепата за политическата й платформа се увеличи, но съвсем малко. Въпреки всичко, което някои казаха тогава, реакцията всъщност бе доста предсказуема. Законът се превърна в най-обсъжданото нещо на континента. Това бе зашеметяващата новина, за която всички експерти по право говореха. Със сигурност много евреи, както и хора, изповядващи други религии, бяха силно разгневени. Ето, вече имаме всичко неободимо, за да се развълнува международната общност. Целта е постигната.

Бързо, виж какво става там!

Целият свят е обсебен от "закона за Холокоста". В това време правителството на ПиС много дискретно и бързо прокара законодателни промени, които са доста по-важни за него. Чрез тях то подкопа устоите на демокрацията в Полша, тъй като те реформираха изцяло избирателния процес в страната. Последиците от тях са страшно много. Почти всички лица, ангажирани в провеждането на изборите, дори на регионално ниво, вече ще се определят от правителството. Досега Националната избирателна комисия, която осъществява контрол върху избирателния процес и гарантира легитимността на изборите, бе съставена от девет съдии. Те се назначаваха от трите най-висши съдилища (Конституционния трибунал, Върховния съд и Върховния административен съд), като квотите бяха разпределени между тях поравно. За в бъдеще тази комисия ще се състои само от двама съдии. Останалите седем членове ще се избират от долната камара на Парламента. Посочените от правителството длъжностни лица също така ще могат да пренасочват хора към избирателни райони. Освен това ще имат последната дума относно всички промени, направени от местните правителства по тяхно усмотрение.

Приетата реформа дава на управляващите изключителни правомощия, гарантиращи оставането им на власт. Те така и не дадоха смислено обяснение защо трябваше да правят тези промени. Причините обаче са очевидни. ПиС никога не успя да окупира властта така здраво и категорично, както го сториха някои популистки режими в съседните страни (погледът ни е насочен към теб, Унгария). В резултат на изборите през 2015 г. ПиС получи мнозинство в Парламента. Тя спечели 235 от 460-те места в него, което прави малко над 50%. Това бе постигнато само с 37,6% от гласовете на избирателите. Сега ситуацията е съвсем подходяща за едно авторитарно правителство, което извършва злоупотреби, да се опита да консолидира властта си.

Между другото, какво стана със "закона за Холокоста"? Правителството направи обратен завой и премахна най-спорните части от него. Замени ги с неясни формулировки, които отслабиха действието му до такава степен, че той вече изобщо няма някаква правна сила. Хайде, опитай се да познаеш. Това също можеше лесно да се предвиди. Ако отстъпиш, когато се отнася за въпрос, който не те интересува особено, опонентите ти се чувстват сякаш са спечелили малка победа. Каква обаче е крайната равносметка? Ти получаваш това, което наистина искаш, без дори някой да забележи.

Всичко това е научено точно от "Наръчника на авторитарния лидер", който популистите от целия свят четат. Путин консолидира властта си, като арестува или убива противниците си. Правителствата в Унгария и Полша го правят, като контролират медиите и съдилищата. Те също така променят законите, за да могат по-лесно да печелят изборите. Понякога тези реформи привличат вниманието на местните граждани и на международната общественост, но това се случва твърде рядко. В такива ситуации е необходима намесата на НПО - друга мишена, в която авторитарните лидери често се прицелват. Ние търсим отговорност от правителството, когато то злоупотребява с властта си, дори (или особено) когато въпросът е важен, но медиите не му отделят вниманието, което заслужава.

Дали пък демокрацията не е на смъртно легло?

Никога досега ценностите на Европейския съюз не са били поставяни под толкова голяма заплаха. Извършители на агресията са правителства на държавите членки. По политически причини на ЕС му е трудно да защитава собствените си интереси. Това обаче, което наистина е изложено на риск, е стабилността на демократичните процеси в целия блок. Първият вариант на полския "закон за Холокоста" сериозно застрашаваше свободата на словото и някои други основни права. Сам по себе си той не нанесе съкрушителен удар на върховенството на закона, но правителството го направи, променяйки избирателния закон.

Демокрацията обикновено не умира от "шокиращи" закони, които предизвикват негодуванието на международната общественост. Най-често я убиват по начини, които не привличат вниманието на хората. За целта правят частични промени, които прилагат, докато народът е зает да пирува с червена херинга.

Ако искаш да помогнеш на приятелите си да научат повече за "Наръчника на авторитарния лидер", сподели с тях видеоклиповете от поредицата Ръководство за оцеляване по време на авторитаризъм.