В началото на март, Агенцията на Европейския съюз за основните права (АЕСОП) публикува подробен доклад за насилието над жени в 28-те страни членки на Европейския съюз (ЕС). Според Morten Kjaerum, директор на АЕСОП, проучването показва, че "насилието над жени и по-специално насилието въз основа на пола е широко разпространена практика, която нарушава човешките права и поради тази причина не трябва да се неглижира от ЕС.” АЕСОП, чието седалище се намира във Виена, е създадена през 2007 г. с цел да предоставя доказателствено подкрепени препоръки на институциите на ЕС.
От дълго време европейските институции и организациите на гражданското общество са в очакване на мащабно проучване, потвърждаващо това, от което всички се страхуват: насилието над жени се среща твърде често, навсякъде в Европа. Остава надеждата, че изследването ще послужи като основа за бъдещо застъпничество в посока правата на жените, както и за равнопоставеност между половете. Досега проблемът е отразяван спорадично на международно ниво, например през 2004 г., когато Световната здравна организация публикува изследване, базирано на 24 000 интервюта, проведени в 10 държави. Проучването недвусмислено показва, че насилието над жени изисква предприемането на спешни мерки.
Друг орган на ООН - Комитетът за премахване на дискриминацията по отношение на жените (КПДОЖ) също съблюдава техните права по света. Докладът на АЕСОП е първият по рода си поради редица причини - посветен е на насилието над жени, живеещи на територията на Европейския съюз; представлява сравнително голяма извадка; притежава легитимността да подтикне институциите на ЕС и националните правителства да вземат мерки по въпроса. Резултатите от доклада се основават на лични събеседвания с 42 000 жени, които отговарят на въпроси за случаите на преживяно от тях физическо, сексуално и психологическо насилие, включително насилие, причинено от интимен партньор (домашно насилие), както и онлайн насилие. Изследването показва, че една на всеки три жени от ЕС е преживяла физическо и/или сексуално насилие след 15-годишна възраст. Това означава, че 62 000 000 жени от ЕС са били обект на насилие. Може да се предположи, че цифрите са още по-обезпокояващи, като се има предвид, че при подобен тип престъпления обикновено няма свидетели и поради тази причина остават незабелязани от властите.
Проучването показва, че една на всеки пет жени (18%) е била обект на преследване и всяка втора (55%) се е сблъсквала с една или повече форми на сексуален тормоз. Жените са обект на злоупотреба на работното място, у дома, на обществени места и в интернет. Още по-уязвими са респондентите, представители на малцинствени етнически групи (включително имигранти); транссексуалните жени; жени, които се самоидентифицират като нехетеросексуални; жени с увреждания, както и млади жени. Докато насилието над нежния пол се разпростира из целия ЕС, остава изненадващ фактът, че страните, характеризиращи се с равенство между половете регистрират и висок брой на жени, които съобщават за насилие: 52% в Дания, 47% във Финландия и 46% в Швеция. Холандия, Франция и Обединеното кралство също се класират значително над средното ниво (33%). Това обаче не означава, че в страните с ниски показатели като Полша или Хърватия, има по-малко насилие. Просто в държави, в които съществуват повече услуги и се оказва по-голяма подкрепа на хората, преживели физическо и/или сексуално насилие, като например скандинавските страни, жените са по-склонни да докладват тези случаи. Важно е да се изтъкне, че физическото и сексуално насилие не се изчерпва със самия акт на агресия, но предизвиква траен психологически стрес и понижена самооценка, наред с много други последици.
Въпреки че докладът изпълнява важна цел, сам по себе си, той не може да помогне за преодоляване на ситуацията. Необходимо е да се намерят адекватни начини за успешното елиминиране на насилието над жени и момичета. Както се подчертава в доклада, ЕС все още не разполага с кохерентна правна рамка за определяне, предотвратяване и наказания относно изнасилванията. Въпреки, че през 2011 г. Съвета на Европа, в който членуват всички страни на ЕС, прие Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (по-известен като Истанбулската конвенция), три години по-късно само Австрия, Италия и Португалия са ратифицирали споразумението. Ако разгледаме решенията, взети от Европейския съд по правата на човека, можем лесно да забележим, че в много европейски страни домашното насилие често се разглежда като "личен проблем", а не като грубо нарушение, изискващо прилагането на закона. Твърде често националните правителства и местни общини не успяват да осигурят на потърпевшите от насилие дори базисни услуги като здравеопазване, заслон, 24-часова телефонна линия, социални работници и групи за подкрепа. Според доклада, в много страни жените нямат достъп до тези услуги или не са информирани за тяхното съществуване.
Много европейски организации приветстваха дългоочаквания доклад на АЕСОП. Те призоваха за всеобхватна европейска стратегия и план за съвместни действия, целящ прекратяване на насилието над жени, по-бърза ратификация на Истанбулската конвенция от всички държави членки на ЕС, специални превантивни и разяснителни програми за млади жени, които според доклада са "особено уязвими от виктимизация", както и по-активно ангажиране на мъжете като активни агенти на промяната.