Внесената по-рано този месец жалба до главния прокурор е срещу премиера и министъра на правосъдието по повод нечовешкото и унизително отношение и пълния провал в подпомагането на лицата в опасност.
Продължаващите стачки на служителите в няколко затвора във Валония и Брюксел само подчертават ужасната реалност в затворите и системното бездействие на няколко правителства по отношение на този въпрос, който - трябва да признаем - не е от съществено значение за спечелването на нови избиратели. В края на краищата, във време на строги икономии, кой се грижи за условията на живот на задържаните?
Ясно е, че правителството нехае и системно игнорира неспирните предупреждения на всички национални и международни органи, които се занимават с проблема: федералния омбудсман, кметовете, регионалните и Централния надзорен съвет на затворите, Европейския съд по правата на човека и Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията (ЕКПИ).
Въпреки подробните въпроси, които бяха повдигнати, премиерът и министъра на правосъдието отказаха да вземат необходимите мерки и да изкоренят нечовешкото и унизително отнасяне със задържаните в белгийските наказателни институции.
Изпращане на армия
В доклада на ЕКПИ от март миналата година се подчертава наличието на многобройни доказателства за лошите условия на живот, хигиена и безопасност на територията на затвора в град Форест. Стачката, чрез която служителите преследват законните си искания, прави положението на задържаните още по-унизително.
В писмото си от 11-ти май до всички членове на правителството Avocats.be описват трагичното положение на задържаните в затвора на град Форест: прекарали са половин час в двора на затвора само три пъти за последните две седмици; нямат право на посещения; спалното им бельо не е сменяно, а самата сграда на затвора е порутена.
Единственият конкретен отговор на правителството дойде от министъра на правосъдието - да се разположат армейски части в затвора Форест и други наказателни институции, без всякаква предварителна подготовка. Тази мярка изглежда още по-съмнителна, след като стана ясно, че така наречената хуманитарна мисия в действителност има за цел да подсигури периметъра - в действителност, войниците въобще не са имали контакт със задържаните.
Правителството не взе никакви мерки, за да реши критичните здравни и организационни проблеми в затвора Форест и следователно е отговорен за нечовешките и унизителни условия, в които живеят затворниците.
Последствията са такива, че поставят както физическото, така и психическото здраве на задържаните в сериозна опасност.
Политика с "човешко измерение"
Имайки предвид тези непоносими обстоятелства и тяхното отражение върху правата на човека, както и явната липса на политическа воля за предприемане на краткосрочни мерки, Лига за правата на човека (ЛПЧ) внесе жалба до главния прокурор срещу двамата държавни служители за нечовешко и унизително отнасяне чрез бездействие и отказ от подпомагане на лицата в опасност.
След като всички правни средства бяха изчерпани, наказателният иск е единственият инструмент, с който ЛПЧ може да припомни на правителството за задълженията, които не спазва. Жалбата срещу премиера Шарл Мишел е заради политиката му на строги икономии в наказателните институции, а срещу министъра на правосъдието Коен Гийнс – заради безропотното прилагане на политика, която не подпомага лицата в опасност.
Лига за правата на човека напомня на всички членове на правителството, че спазването правата на служителите в затворите са дълбоко свързани с условията на задържане, гарантиращи зачитането правата и на задържаните. И двете имат нужда от подобряване. В този контекст правителството трябва спешно да инвестира както човешки, така и финансов ресурс в нова наказателна политика с човешко измерение.