Tech & Rights

Гордост и предразсъдъци: сексуални работници не бяха допуснати до Будапеща прайд

Прайдовете по цял свят се борят със социалното изключване и дискриминацията. Организаторите на прайда в Будапеща обаче не допуснаха точно тези, които имат най-голяма нужда от подкрепа - сексуалните работници от ЛГБТИ общността. Ето какво се случи...

by Peter Sarosi
Photo: Drugreporter.net
Мисията на нашата организация - Фондация репортер по правата - е да се застъпва за уязвими групи като наркозависими и проституиращи, повишавайки осведомеността чрез онлайн статии и видеоклипове.

Затова ние с радост приехме поканата да участваме в Будапеща прайд, документирайки евентуални нарушения на човешките права по време на тазгодишния парад, провел се на 2 юли.

За съжаление радостта ни беше кратка. Съобщиха ни, че организаторите са извадили от официалната програма семинара на тема “Сексуални работници”, организиран от Унгарската асоциация на секс работниците и асоциацията на транссексуалните Transvanilla. Според организаторите този семинар представлява заплаха за Будапеща прайд, защото предполага, че сексуалната работа може да бъде доброволна, докато тя в действителност се основава на патриархално потисничество.

Асоциацията на унгарските жени беше така любезна да стане домакин на семинара, а ние заснехме кратко видео за събитието!

Тъй като не бяхме съгласни с аргументите на организаторите, ние отказахме участието си в екипа, документиращ Будапеща прайд.

Дори ако всеки сексуален работник е жертва на насилие и експлоатация и е ангажиран в тази дейност, защото е принуден, абсурдно е да не се даде възможност собственият му опит и гледна точка да бъдат чути.

Бездомниците до голяма степен са потърпевши от социалната експлоатация, но никога не бихме ги изключили от обществения дебат, независимо дали те се смятат за жертви. Покровителствената гледна точка, според която проституиращите са безпомощни жертви, неизбежно води до по-нататъшно заклеймяване.

Етично ли е да не дадем на най-засегнатите хора правото да говорят само защото смятаме, че те не осъзнават правилно своето положение?

Можем да присъстваме на семинара, да обсъдим гледните точки, да се опитаме да дадем глас на по-слабо представените групи сред засегнатите, да позволим и на тях да организират работни срещи, но не можем да се съмняваме в автентичността на техния опит и да не им даваме възможност да говорят.

"Не обсъждай този, който не присъства"

Другият аргумент на организаторите - че биха включили семинар, само ако представя няколко гледни точки - е също толкова слаб. Миналата година те позволиха панел на тема “Перспективи пред феминистките - сексуални работнички”, на който присъстваха единствено преподаватели от академичните среди, без нито един представител на сексуалните работници.

Ако приемаме сериозно принципа "не обсъждай този, който не присъства", тогава е абсолютно неприемливо да не поканим сексуални работници на семинар по темата. Същото е да организираш конференция за правата на жените и да откажеш на всички жени да се вземат участие.

Проституиращите са с ключова роля за възникването на прайд движението, след като транссексуални представители на средите се разбунтуваха срещу полицията през 1969 г. по време на протест срещу насилието. Според някои първата тухла била хвърлена от Силвия Ривера - транссексуален латиноамерикански сексуален работник, който по-късно създава STAR (Улични транссексуалните революционери), допринасяйки за гражданските права на ЛГБТИ общността през 70-те. Именно затова движенията за правата на ЛГБТИ общността и на сексуалните работници са неразривно свързани.

Социална несправедливост

В основата на двете движения са залегнали едни и същи принципи: правото на сексуално самоопределение, неприкосновеност на личния живот (включително този в спалнята), свобода от дискриминация на основата на сексуална ориентация или полова идентичност.

Младите представители на ЛГБТИ общността често са засегнати от бездомност, бедност, безработица и социално изключванеповече – все проблеми, засягащи в пъти по малко техни цис/хетеро връстници. Това ги принуждава да търсят работа в секс индустрията. Значителен брой от транссексуалните хора са проституиращи, а по-голямата част от трансфобските убийства са именно срещу проституиращи транссексуални.

Ако не изслушаме проституиращите, ние изключваме значителна част от транссексуалните хора от обществения дебат върху собствената им съдба.

С това не отричаме явната социална несправедливост в тази област - проституиращите са обект на много форми на експлоатация и насилие. Това обаче не означава, че повечето проституиращи са безучастни, неосъзнати жертви на трафика на хора, които могат само да бъдат купени или продадени.

Проституиращите често стават жертва на двойна стигма и злоупотреби именно защото обществото стигматизира, а държавата инкриминира обмена на сексуални услуги по взаимно съгласие, без да се прави разграничение между трафика на хора и сексуалната работа. Клиентите на Stonewall Inn не просто се бунтуваха срещу дискриминацията спрямо ЛГБТИ, но и срещу покровителственото отношение спрямо сексуалната работа.

Видео: Ищван Габор Такач

Източник: Drugreporter.net