Както вече посочихме, повечето хора вярват, че има всеобщ морален дълг, който ни налага да се подчиняваме на законите. Има обаче теоретици, т. нар. философи-анархисти, които поставят под въпрос съществуването на подобно задължение.
Автономия
Най-популярната теория на философите-анархисти гласи следното: първото и най-важно морално задължение на всяко човешко същество е да бъде независимо. Автономията означава да не допускаш да бъдеш управляван, за да имаш възможност да избираш и да бъдеш свободен. Всеки трябва да е способен да упражнява свободата си. Дългът да постъпваш като автономно същество е несъвместим с каквито и да било политически задължения. Ако признаем властта, ще позволим на някой да ни ръководи, което противоречи на основното ни задължение да действаме самостоятелно.
Това се нарича априорен анархизъм. Защитниците му не твърдят, че спазването на закона е нещо лошо. Те признават, че може да имаш много добри основания, които те карат да му се подчиняваш. Някои от причините дори може да са морални. Ще дам един пример. Смяташ, че преразпределението на доходите в страната ти е сравнително справедливо. Следователно, правилното нещо, което трябва да направиш е да платиш сумата, която законът изисква от теб. Ако обаче вярваш, че то е несправедливо, пак може в крайна сметка да приемеш, че плащането й е единственото правилно решение. В противен случай може да отидеш в затвора за укриване на данъци и семейството ти ще страда. Според априорния анархизъм няма нищо лошо в постъпката ти. Не трябва обаче да се подчиняваме на законите, само защото са закони. Това не може да бъде мотив, който ни налага да се съобразяваме с тях. Ние им дължим подчинение, само и единствено след като сме помислили върху тях и сме се убедили, че постъпваме правилно.
Повечето философи не смятат, че тази теория е особено убедителна. Тя не казва какво ни кара да даваме обещания и да сключваме договори, след като сме длъжни единствено да бъдем независими. Трябва ли обаче наистина да спрем да поемаме задължения като, например, да се появяваме на работното си място всеки ден в 9 часа, да се грижим за децата си или да обичаме някого, докато смъртта ни раздели, само защото те ограничават автономията ни?
Има нещо нередно в самия въпрос
Не всички философи-анархисти разсъждават по този начин. Вместо да се застъпват за идеята за независимост, която изглежда доста ексцентрична, апостериорните анархисти посочват, че досега никой не е успял да представи теория за политическото задължение. която да се приема от всички. Вероятно има нещо нередно в самия въпрос, след като през последните 2500 години никой не е бил достатъчно умен, за да му отговори. Теориите за съгласието не могат да докажат, че болшинството от нас са съгласни да спазват законите. Признателността, справедливостта и теориите за асоциирането не успяват да ни убедят, че имаме достатъчно силен мотив, който ни задължава да се подчиняваме. Естественият дълг не може да бъде повод гражданите да се обрекат на страната си. Затова апостериорните анархисти вярват, че има основателна причина да смятаме, че повечето от нас просто нямат всеобщо задължение да се подчиняват на законите. Може евентуално да се направи изключение за тези, които са натурализирани. Те понякога полагат клетва за вярност. Това е част от процеса, свързан с придобиването на новото гражданство.
Не е изненада фактът, че от гледна точка на анархистите много лесно може да оправдаем хората, сигнализиращи за злоупотреби. Трябва само да постъпват правилно. Според теориите им, само защото законът е закон не означава, че непременно трябва да му се подчиняваме. Те признават, че в добре функциониращите демократични общества обикновено е правилно да го спазваме, без значение по какви причини го правим. В някакъв момент обаче може да се появи достатъчно голяма обществена полза, която надделява над дълга ни да се подчиняваме на закона. Това може да ни накара да го нарушим.
По-добра защита за хората, сигнализиращи за злоупотреби
В тази поредица искахме да те запознаем с някои от теориите, обясняващи защо трябва да се съобразяваме със закона. Нямахме намерение да те караме да вярваш в някоя от тях. Най-вероятно и ние, които работим в Liberties, не сме единодушни по въпроса коя е най-убедителна. Всички обаче сме съгласни, че като граждани на демократични държави трябва да се интересуваме от тези въпроси и да ги обсъждаме. Необходимо е наистина да се замислим за задълженията и правата, които имаме, и да сме наясно защо трябва да постъпваме по начина, по който го правим.
В Liberties сме единодушни и по още един въпрос. Необходима е по-добра защита за хората, сигнализиращи за злоупотреби. За да се създаде правилният закон, трябва да се постигне точен баланс. Не бива да се насърчават хората да нарушават правилата всеки път, когато открият нещо, с което не са съгласни. Трябва обаче да се закрилят тези, които действат в името на обществения интерес. Понякога те нямат друг избор, когато разкриват информация за крупни злоупотреби, освен да пренебрегнат закона.