Tech & Rights

#ToObeyOrNotToObey (Да спазя ли закона или да не го правя) - въпрос, свързан с политическите ни задължения

Повечето хора (ние от Liberties също​) са убедени, че трябва да се подчиняват на законите на страната си. Те смятат така не само по практически причини (за да избегнат наказание). Моралът им го налага. Понякога обаче нарушаването може да бъде оправдано.

by Orsolya Reich

Болшинството от хората смятат, че законът винаги трябва да се спазва. В повечето случаи е така, защото това е единственият правилен начин, по който трябва да постъпваш. Ако не сме съгласни със закона, трябва да се обърнем към съда. Той ще провери легитимността му. Освен това, ако прецени, може да предприеме действия, за да убеди обществеността и политиците, че той трябва да се промени.

Кое е правилното нещо, което трябва да направиш?

Това не означава, че нарушаването на закона никога не може да бъде оправдано. Както вече посочихме в първата статия от тази рубрика, в случаите, когато лицето е подало сигнал за злоупотреба, то трябва да има право на защита от наказателно преследване. Ето един пример за това: по незаконен начин получаваш поверителна информация и я разпространяваш. Ти обаче постъпваш така, за да уведомиш обществеността, че работодателят ти, който е правителствена агенция, е злоупотребил с милиони евро и това е единственият начин да го направиш. В определени ситуации моралът налага на лицата, сигнализиращи за нередности, да нарушават закона, въпреки че те са убедени, че са длъжни да му се подчиняват. За това те трябва да бъдат защитени от наказателно преследване.

Според философите "проблемът с политическите задължения" произтича от факта, че всеки вярва (някои повече, а други по-малко), че моралът ни задължава да спазваме законите, без значение какви са те. Няма значение дали смятаме, че не са етични, или пък са неправилни, или несправедливи. Философите са на различно мнение по въпроса защо приемаме това като морален ангажимент.

Политическо задължение

В творбата си Критон (360 г. пр.н.е.) Платон ни прави свидетели на разговорите си с учителя си Сократ, който му обяснява защо не трябва да бяга от Атина. Може би това е първият философски анализ на първопричините на политическите ни задължения (дългът да се подчиняваме на закона).

В 399 г. пр.н.е. Сократ е обвинен в незачитане на религията и подронване на морала на младите хора в Атина. Осъден е на смърт. Ученикът му Платон разказва в Критон, че приятелите на Сократ били подготвили бягството му. Той обаче отказал и приел да изпие смъртоносната чаша с отрова. Аргументите му за оставането в Атина и приемането на наказанието се споменават и днес по време на дискусиите за корените на политическото задължение.

Първо, Сократ твърди, че продължителният му престой в Атина означава, че той е приел да спазва законите на града и е поел ангажимента да им се подчинява. Този аргумент е много близък до съвременните теории, свързани със съгласието, което сме дали да спазваме политическото си задължение. Ще разкажем повече за тях в третата статия от тази рубрика.

Второ, Сократ защитава идеята за честната игра. Той казва, че ако не се подчини на законите, това означава, че той не зачита съгражданите си и се отнася лошо към тях. Той ще се превърне в бреме, тъй като те ще трябва да полагат повече усилия, за да поддържат върховенството на закона. Този аргумент е сходен на теориите за справедливостта на политическото задължение, които ще анлизираме в четвъртата статия от поредицата.

Трето, Сократ твърди, че дължи много на законите на Атина. Наред с други неща, той дава за пример възпитанието и образованието си. За това ще бъде голяма грешка, ако той не им се подчини сега, когато няма никаква облага от тях, просто защото така са се стекли обстоятелствата. Това доста наподобява теориите, свързани с чувството на признателност към политическото задължение. Тях също ще разгледаме в четвъртата статия от рубриката.

Съществуващи теории

Критон на Платон е първият философски анализ на корените на политическите ни задължения, но и последният за онази епоха. Трябваше да изминат векове преди през Средновековието отново да започне да се обсъжда този въпрос. В онзи период мислителите са завладени от идеята за така нареченото божествено господство. Според нея всички са длъжни да се подчиняват на владетеля, защото така повелява Бог. През седемнадесети век се появяват теориите за обществените договорености. В тях се твърди, че ние (или предците ни) сме се съгласили да спазваме определени правила, за да гарантираме мирното съжителство на всички членове на обществото. Оттогава насетне са предложени още много и различни философски анализи. Според теориите за членството, например, човек, роден в дадено общество, има определени задължения към него. Това е съвсем същото като отговорностите ти към семейството, в което си роден. Независимо дали ти харесва, или не, ти имаш задължения към членовете му. Същото важи и за държавата, в която си роден. Съществуват теории, които твърдят, че сме длъжни по природа, просто защото сме човешки същества и имаме определени отговорности към другите хора. Зачитането на законите е едно от тях. Ще разгледаме теориите за членството и тези за естествените задължения в петата част на рубриката.

Има и мислители, които смятат, че изобщо няма такова нещо като всеобщо морално задължение да се подчиняваш на законите. Те спадат към течението на така наречения философски анархизъм. Ще ги анализираме в последната си статия.