Tech & Rights

#ToObeyOrNotToObey (Да се подчиня ли на закона или да не го правя?) - Теориите за признателността и справедливостта

Чувството на признателност ли те кара да спазваш закона? Какво поражда този дълг? Може би причината се крие в желанието ти да си честен със съгражданите си?

by Orsolya Reich

Сигурно вече си разбрал от предишната ни статия, че голяма част от философите се съмняват, че пребиваването в дадена страна, притежаването на собственост там и дори участието в избори не представляват на практика акт на съгласие. Следователно, тези неща не могат да те накарат да се подчиняваш. Това обаче не означава, че когато живееш в една държава, ти не си длъжен да спазваш законите й. Въпреки че не си дал съгласието си за това, има нещо, което ти налага да го правиш.

Благодарност

Какво може да бъде то? Някои смятат, че това е чувството на благодарност. Най-популярната разновидност на теорията за признателността към политическото задължение твърди, че тъй като получаваме облаги от държавата (например, обществени пътища, полиция, съдилища), ние трябва да я приемаме за наш благодетел. Следователно, съществува всеобщо задължение да се отнасяме с уважение към нея и да не постъпваме в разрез с интересите й. Нарушаването на законите е действие, което е в противоречие с тях. Затова сме длъжни да им се подчиняваме.

Колко убедително е това? На пръв поглед идеята изглежда привлекателна. В края на краищата животът ти сигурно ще бъде доста неприятен, ако властта не ти е осигурила обществени пътища, полиция или съдебна система. Ти си изключително благодарен за възможността да живееш в безопасност и да ползваш обществените услуги, предоставени ти от държавата.

Изглежда, че тази теория оправдава напълно действията на хората, подаващи сигнали за нередности (дори когато има някакво нарушение на закона). Например, напълно противоречи на държавния интерес да бъдеш съучастник на корумпирани обществени служители. Следователно, ти ще бъдеш оправдан, дори когато е трябвало да не спазиш някои закони. Просто е, защото в случая не постъпваш в разрез с интереса на държавата.

Несъгласие

Много философи обаче не са съгласни с теорията за благодарността. Те казват, че за да бъдеш задължен на благодетеля си, той трябва да ти предоставя облагите преднамерено. Освен това за целта той трябва да прави значителни разходи. Представи си следната ситуация, която е извън контрола ми. Работата ми е тежка. Аз добивам диаманти. Понякога съм разсеян и просто изпускам част от тях. Те падат някъде. Преминавам покрай дома ти и това се случва точно пред вратата ти. Аз дори не забелязвам и продължавам по пътя си. Ти намираш диамантите и ставаш богат. Това означава ли, че ми дължиш нещо в знак на благодарност?

Сигурно смяташ, че хората, които не изпитват това чувство, когато попаднат в подобна ситуация, са особняци или лоши по природа. Това е само едно предположение, с което може и да не си съгласен. На кого обаче ще бъдеш благодарен в действителност? На мен или на живота, на съдбата, на провидението, или на нещо друго? Освен това ако наистина си ми признателен, колко далеч ще стигнеш, за да го покажеш? Нима трябва да правиш всичко, което ти казвам? Повечето философи вярват, че дори да считаме държавата за наш благодетел, чувството за дълг към нея не е достатъчно силно, за да ни накара да изпитваме всеобщо задължение да се подчиняваме на законите.

Честната игра и сигнализирането за злоупотреби

Какво друго може да ни накара да спазваме закона? Някои философи твърдят, че получаването на облаги, които са продукт от съвместните усилия на нашите съграждани, ни задължава да се подчиняваме. Това обаче не произтича от чувството на благодарност, а от дълга да играем честно. Следователно, трябва да се подчиняваме на законите, не защото моралът изисква от нас да бъдем признателни на държавата, а защото той ни налага да се отнасяме справедливо към другите. Никой не трябва да се превръща в бреме за останалите. Недопустимо е само да ползваш това, което те произвеждат, без да им даваш нещо в замяна. Върховенството на закона е необходимо, за да може хората от едно общество да си сътрудничат. Това ни налага да се подчиняваме. Казано с други думи, всички трябва да играем според едни и същи правила. Никой няма да иска да го прави обаче, ако на някого се позволи да не изпълнява задълженията си.

Как теорията за справедливостта може да оправдае действията на хората, подаващи сигнали за злоупотреби? Тя (подобно на останалите теории, които обсъждаме в тази поредица) признава, че може да има морални причини, които те карат да нарушаваш закона. Става въпрос за изключителни случаи, в които те са по-силни от задължението, което обикновено изпитваш да се подчиняваш. Например, ти може да бъдеш оправдан, ако пренебрегнеш правилата за движение по пътищата, защото това е единственият начин да закараш умиращата си майка в близката болница. Ти постъпваш така, въпреки че теориите за съгласието, честната игра или благодарността ти казват, че трябва да спазваш този закон. Освен това шансовете да нараниш някого чрез подобно неподчинение са незначителни. Същото важи, когато подаването на сигнал за нередност може да спаси човешки живот. Ако трябва да нарушиш някой закон, да кажем, за да разкриеш, че правилата за безопасност не се спазват в новопостроено летище, то действията ти в случая може да бъдат оправдани. Няма значение, че теориите за съгласието, честната игра или благодарността обикновено ти налагат да им се подчиняваш.

Длъжен ли си да играеш честно?

Преди да се съгласиш с теорията за справедливостта на политическото задължение, предлагаме ти да помислиш върху следния случай. Няколко съседи решават да организират обществено мероприятие с развлекателна цел. Те съставят списък на хората от квартала. Той включва 365 човека. Ти също си в него. Всеки има определен ден, в който трябва да се изяви, като изпълнява музикални произведения, разказва вицове, коментира новините или прави нещо друго. Идва твоят ред. До този момент всички са отказали да дадат своя принос. Моралът задължава ли те да спазиш уговорката в този случай?

Някои казват "не". Не си искал да участваш в този проект. Никога не би се съгласил да работиш цял ден за нечие забавление. Въпреки че понякога си се наслаждавал на това, което съседите ти правят, и може би си се облагодетелствал от усилията им, ти не го одобряваш по принцип. Самият факт, че си се възползвал по някакъв начин, не може да те накара да се чувстваш задължен. Това е нещо, което се приема само доброволно.

Трябва ли да изоставим идеята за честната игра и да потърсим други причини, за да обясним защо трябва да спазваме законите? Не е необходимо. Някои твърдят, че самото получаване на определени стоки или ползването на обществени услуги, без които не можем да живеем нормален, мирен, цивилизован живот, на практика ни задължава да играем честно. Следователно, наш дълг е да се подчиняваме. Ако си съгласен с това, предлагаме ти да прочетеш тази статия.

Ако смяташ, че отговорът вероятно се крие някъде другаде, потърси следващия ни материал. В него обсъждаме теориите за произхода на политическите задължения, според които не е необходимо да съществува какъвто и да било договор.