Tech & Rights

Приемът на бежанци в Белгия - земя на спънки и проблеми

Третирането на лица, търсещи убежище, от страна на белгийското правителство е недостойно за една държава, която претендира да зачита правата на човека.

by David Morelli
Всеки търсещ убежище в Белгия, а и в Европа, има право на жилище и храна, социална, правна, медицинска, психологическа и езикова помощ, както и на достъп до образование. Всичко това обаче остава изцяло в сферата на теорията.

На практика такова лечение, представляващо уважение към човешкото достойнство, не съществува в Белгия. И все пак социалните работници и доброволци, работещи в центровете за прием, вършат чудесна работа с много ограничени ресурси. Въпреки това обаче те не биват подкрепени от правителството, което упражнява политика на сдържане по отношение на приема на бежанци, съчетана със стратегически цинично намаляване на капацитета за прием на мигранти. И всичко това резултира в невъзможността лицата, търсещи убежище, да бъдат третирани уважително.

Държавният секретар по миграцията и убежището Тео Франкен наскоро реши да елиминира 10 000 приемни места в центровете. Неговото решение се основава на данни, които показват, че броят на лицата, търсещи убежище, все повече намалява.

Политика на "неочакване"

Същият този секретар обаче има доста къса памет, което е притеснително - ситуацията е съвсем същата каквато беше и миналата година. Тъй като броят на пристигащите уж намаляваше, стартира план за ликвидиране на приемни места. Едно непредвидено и масово пристигане на мигранти през лятото обаче изиска спешно създаване на нови места за прием, но този път с ужасяващи условия за живот.

За да отбележат Световния ден на бежанците на 20-ти юни Белгийска лига за правата на човека и Гражданска платформа за бежанците заклейми тази политика на "неочакване," която не взема предвид унищожителното си въздействие върху лицата, търсещи убежище.

Те също така осъдиха многото недостатъци на прием на бежанци. В действителност бяха събрани и разказани редица индивидуални истории от различни приемни центрове в Белгия и всички до една показват как третирането и приема на бежанци, предоставени от Белгиям са недостойни за една държава, която претендира да зачита правата на човека.

Черна точка за Тео

20-ти юни също е и краят на учебната година, когато ученици получават своите финални бележки в училище. Ето защо, почти година след началото на кризата с приема на бежанци, Белгийска лига за правата на човека и Гражданска платформа за бежанците реши да оцени с черна точка недопустимата политика на правителството и по-специално на Тео Франкен.

Въпреки, че тази “черна точка" е възможно най-ниската оценка на действията на управляващите, тя дори не успява да отрази провала на приема на лица, търсещи убежище в Белгия. Заключението от всичко това е само едно - правителството може и трябва да си свърши работата по-добре!