Tech & Rights

Дали наистина Германия желае масово наблюдение?

Тази година Германия възнамерява да приеме закон, позволяващ запазването на данни за личната кореспонденция. Мнозина намират законопроекта за противоконституционен и се страхуват от постоянно цифрово наблюдение.

by Adriana Kessler

През 2008 г. Германия прие закон, уреждащ запазването на далекосъобщителни данни, но през 2010 г. Конституционният съд го обяви за противоконституционен. През 2014 г. Съдът на Европейския съюз отмени и съответната директива на ЕС. Германското правителство твърди, че спазва тези решения, но федералният комисар за защита на данните не е съгласен.

Кои данни ще бъдат запазвани?

Според новия законопроект телекомуникационните компании са длъжни да запазват и съхраняват данни кой на кого, кога и за колко време се обажда, както и къде се намират потребителите. Телефонните номера и IP адресите ще бъдат запазвани, но не и съдържанието на разговорите. В сравнение със закона от 2008 г. максималният период за съхранение на данните е намален.

Така наречените данни за трафика ще се съхраняват за десет седмици, а информацията за местонахождението на обаждащия се – за четири. Данните оказват позицията на клетката (най-близката мобилна антена), от която се осъществява повикването или връзката с мобилен интернет.

Какъв е проблемът?

По същество съхранението на данни представлява мащабно нарушение на основните права и на правата на човека, каквото се допуска само при строго определени условия. Тези права са гарантирани от член 10 на Основния закон на Федерална република Германия (тайна на кореспонденцията, пощите и далекосъобщенията), членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (право на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни), както и член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (право на неприкосновеност на личния живот).

Член 10 от Основния закон на Федерална република Германия може да бъде нарушен единствено ако необходимостта от това нарушение бъде доказана предварително. Критиците на законопроекта обаче изразяват сериозни съмнения, че събирането на лични данни от цялото население е необходимо. Според тях няма доказателства, че запазването на далекосъобщителни данни повишава успеваемостта на съдебните разследвания. Дори и в момента полицията и съдебната власт имат достъп - поне отчасти – до съхраняваната информация за съобщения, изпратени през електронна поща или профил във Facebook.

Според определенията на Германския федерален конституционен съд държавата трябва да се увери, че в своята съвкупност предприетите мерки не дават възможност за масово наблюдение, дори и в случай, че взети поотделно мерките биха били законни.

Но точно това предлага законопроектът. Заплахата, която експертите виждат, е, че съхраняваната информация ще даде възможност за създаване на изключително подробен профил на придвижване. Това води до точни изводи за личния живот на всеки човек, който използва мобилен телефон, за ежедневните му навици, местонахождението и социалната му среда.