Според Висшия съд законът, който за броени дни бе одобрен от парламента, противоречи на законодателството на страната.
В решението си по жалба на депутатите Дейвид Дейвис и Том Уотсън, представлявани от Liberty, съдът прецени, че раздели 1 и 2 от Закона за разследващите органи и запазването на данни от 2014 г. (DRIPA) са несъвместими с правото на британските граждани на неприкосновеност на личния живот и кореспонденция и на защита на личните данни съгласно членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС.
Знаково решение
Знаковото решение бе взето точно една година, след приемането на DRIPA на 17.07.2014 г. Той бе внесен в парламента от коалиционното правителство, според което нуждата от подобен закон бе "спешна". Това стана едва три месеца, след като Съдът на ЕС отмени съществуващата директива на ЕС за запазване на данните заради неоправдано вмешателство в правото на личен живот.
DRIPA позволява на вътрешния министър да задължи телекомуникационните компании да запазват данни за съобщенията и да ги съхраняват в продължение на 12 месеца. Това включва данни за кореспонденцията на всички във Великобритания, включително имейли, обаждания, съобщения и уеб активност на народни представители, журналисти, адвокати, лекари и други, които могат да бъдат поверителни или привилегировани.
Така запазените данни са обект на изключително слаб режим на достъп. Това позволява на стотици публични органи сами да разрешат ползването на данните по всякакви поводи, нямащи нищо общо с разследването на тежки престъпления. Всяка година одобрение получават около 500 000 заявления за достъп.
Незаконен
Висшият съд установи, че раздели 1 и 2 от DRIPA са незаконосъобразни, защото:
- не предоставят ясни и точни правила, които да гарантират, че достъпът до данните е само за целите на предотвратяването и разкриването на тежки престъпления или за провеждането на наказателни производства, свързани с тези престъпления.
- разрешението за достъп до данните не се дава от съд или независим орган, който при необходимост може да ограничи използването им. Според решението "такова одобрение трябва да се дава от съдия или длъжностно лице, изцяло независимо от властта и нейните органи и притежаващо необходимото обучение и опит, без самата процедура да бъде особено тежка".
Неправомерните раздели от DRIPA ще останат в сила до края на месец март 2016 г. Дотогава правителството трябва да изготви изменения в законодателството и действието на двата раздела да спре.
Нужда от промяна
Джеймс Уелч, правен директор на Liberty:
"Liberty отдавна призовава законите за наблюдение в страната да бъдат реформирани из основи и да гарантират надлежното спазване правата на гражданите от страна на правителството. Активисти, народни представители от целия политически спектър, самите експерти по анти-терористично законодателство на правителството - всички те искат въвеждането на съдебен надзор и по-ясни гаранции. Гласовете им вече са подкрепени и от Висшия съд, обявил разпоредби от DRIPA за незаконни. Сега е време министърът на вътрешните работи публично да обещае, че наблюдения ще се извършват при пълно зачитане на личния живот, демокрацията и върховенството на закона, а не както досега".
Дейвид Дейвис, депутат от Консервативната партия:
"Съдът потвърди това, което беше ясно за мнозина още миналата година - прибързаното и зле обмислено законодателство създава фатални проблеми. Сега законът ще трябва да бъде пренаписан, за да отрази позицията на експертите от докладите на Андерсон и RUSI и да гарантира, че достъп до данните на невинни хора се дава единствено от съд или независим орган. Тази промяна е добра както за сигурността, така и за личния живот, а за разлика от правителството, което даде на парламента един ден за обсъждане на закона, съдът даде почти девет месеца".
Том Уотсън, депутат от Лейбъристката партия:
"Правителството беше предупредено, че прибързаното прокарване на закона ще се окаже грешка. Сега Висшият съд постанови, че законът трябва да се върне в парламента и да бъде обсъден правилно. Правителството даде на депутатите едва ден за обсъждане на закона, за който твърдеше, че зачита неприкосновеността на личния живот. Сега срокът за пренаписване на закона е до март 2016 г. Необходим е съдебен надзор над правомощията по събиране на данни, както и подходяща нормативна рамка, регламентираща достъпа до тези данни".
Все по-широка подкрепа
Решението идва месец след доклада на Дейвид Андерсон – правителствен експерт по анти-терористично законодателство – който смята действащия закон за "недемократичен" и "нетърпим" и настоява за реформирането му. Една от препоръките му е именно предварителния съдебен контрол над прихващането и достъпа до данни - нещо, за което Liberty се бори вече повече от десетилетие.
Кралският институт на обединените служби (RUSI) - чийто състав включва бивш генерален директор на МИ5, началник на тайната разузнавателна служба и директор на разузнаването в столичната полиция – наскоро също препоръча въвеждането на задължителна съдебна заповед. Предложението за съдебен контрол се подкрепя и от лейбъристи, либералдемократи, шотландци, зелени и редица депутати на консерваторите, включително и бившия главен прокурор Доминик Грийв.
Порочна система
Порочността на системата, при която органите сами си дават разрешение, излезе наяве благодарение на редки разкрития, касаещи шпионажите. Полицията е имала достъп до телефонните разговори на журналисти, шпионирала е баронеса Дорийн Лоурънс и е навлязла до такава степен в живота на правозащитници и еколози, че да подмами жени с дългосрочни връзки, а една от тях дори има дете от полицай под прикритие.
По същото време съдебни дела разкриха, че Правителствената дирекция комуникации (GCHQ) е прихванала защитена със закон кореспонденция на жертва на изтезания. Делото срещу страната е за съучастие при предаването на жертвата в Либия на Кадафи и за подслушване на уважавани правозащитни организации.
Министърът на вътрешните работи Тереза Мей досега отказваше да се ангажира с препоръките в доклада на Андерсън за предварително съдебно одобрение. Великобритания е единствената от петте страни в алианса (Великобритания, САЩ, Австралия, Канада и Нова Зеландия) прихващаща кореспонденция без предварително разрешение от съдия.
Цялото съдебно решение е достъпно тук.
Съвместният брифинг на Liberty, Privacy International, Open Rights Group, Big Brother Watch, Article 19 и English PEN относно Закона за правомощията на разследващите органи и запазването на данни е достъпен тук.