Три различни съдилища разгледаха делото преди случаят да бъде уреден, което повдига въпроси относно ефективността на италианската съдебна система.
Италианската съдебна система оправда Roman Ostriakov за опита му да открадне храна от супермаркет в Генуа през 2011 г. Бездомният човек се опитал да открадне парче сирене и колбаси на обща стойност 4 евро с цел да се храни.
Неговото действие обаче не се счита за престъпление от италианския касационен съд. Според най-висшия съд в страната някой, който по необходимост краде от супермаркет малко количество храна, тъй като има "неотменната нужда да се нахрани", не следва да е извършил престъпление. Това решение създава важен правен прецедент, който може да има влияние и върху бъдещи дела.
Много шум за нищо
За да възтържествува справедливостта обаче са необходими три решения. На първа инстанция Roman Ostriakov е осъден условно да заплати глоба в размер на 100 евро. Апелативният съд потвърждава това решение, но адвокатът на мъжа подава нова жалба, заявявайки, че се е състоял само опит за кражба, а не действителна кражба.
Случаят достига до касационния съд, т.е. последното ниво на справедливост, който постановява, че бездомният човек не е виновен, защото е действал в състояние на нужда. Съдът приключи случая, като отмени по-ранните решения и отсъди, че кражбата, причинена от глад, не е престъпление.
Всичко това е напълно справедливо, но трябва ли да се губи толкова много време и усилия, за да се стигне до нещо съвсем логично? Между инцидента в супермаркета и решението на Върховния касационен съд са минали цели пет години.
Въпросът, който ни безпокои, е защо е цялата тази суматоха заради толкова дребна кражба? Този случай ни показва, че имаме сериозни основания да се съмняваме в италианската правна система и нейната ефективност.