Tech & Rights

Свободните избори не винаги са честни

Авторитарните лидери редовн​о провеждат избори. В тях участват много партии​, които наистина са опозиционни. Това обаче съвсем не означава, че някоя от тях има реален шанс да ги спечели.

by Orsolya Reich
(Satoshi Kambayashi)

През последните петнайсет седмици, всеки вторник ти предлагахме видеоклип със съвети за оцеляване по време на авторитаризъм. В повечето случаи към него имаше статия. Разказахме как авторитарните лидери всяват чувство на страх и създават усещане за надвиснала постоянна опасност. След това ограничават правата ти, за да „гарантират безопасността на обществото“. Разкрихме защо те упорито твърдят, че винаги са били и ще бъдат демократи (всъщност истинските демократи!). Освен това разпространяват лъжи, за да останат на власт. Посочихме начините, чрез които можеш да провериш дали дадена новина, на която си попаднал, е достоверна и как ние, като общност, трябва да гарантираме, че хората наистина имат достъп до надеждни източници на информация.

Тази седмица можеш да гледаш последния епизод от поредицата ни "Ръководство за оцеляване по време на авторитаризъм". В статията към него разкриваме каква е следващата стъпка на авторитарните лидери. Свободите ни вече са ограничени, медиите са превърнати в пропагандна машина, а съдебната власт е поставена под контрол. Въпреки че са постигнали всичко това, днешните авторитарни режими в Европа все още не се чувстват сигурни за властта си.

Формално те не подменят демокрацията с диктатура. Най-вероятно в обозримото бъдеще няма да се опитат да го направят. Подобен ход просто би бил твърде рискован. Той ще разгневи прекалено много граждани. Освен това със сигурност ще подразни ЕС, което ще се отрази зле на бюджета на страната.

Ето защо авторитарните режими ще продължат редовно да провеждат избори. В тях ще участват партии, които наистина са опозиционни. Управляващите обаче ще си гарантират, че никой друг освен тях няма шанс да ги спечели.

Как? Със сигурност измамата е една от възможностите. Европейските авторитарни лидери обаче обикновено предпочитат да използват по-рафинирани методи. Поне на пръв поглед те трябва да изглеждат полу легитимни. Пример за това е така нареченият джеримандъринг (на английски: gerrymandering). При него умишлено се манипулират границите на избирателните райони с цел установяване на политическо предимство за определена партия. Защо това помага? Ако се справиш достатъчно добре, ще си осигуриш необходимото мнозинство в парламента дори когато за опозицията са гласували много повече избиратели. Ето един пример:

Picture1

(Източник)

Експерти твърдят, че унгарската партия Фидес е постъпила точно така преди няколко години. Тя обаче не спря дотук. Степента на пропорционалност на системата бе намалена, за да не получи опозицията компенсация за гласовете, които е „загубила” в избирателните райони, прекроени за нуждите на Фидес. Освен това тя прокара регламент, който направи сътрудничеството между опозиционните партии изключително трудно. Прилагането на правилата, от които те биха могли да се облагодетелстват, стана много сложно. В същото време тези, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху конкурентите, се следваха съвсем стриктно. Ето защо, въпреки че изборите през 2014 г. и 2018 г. бяха свободни, те далеч не бяха честни.

Останалите авторитарни режими в региона са малко поизостанали в това отношение. Със сигурност обаче те ще последват примера на Фидес. Партията ПиС в Полша вече уверено върви по стъпките й. През 2017 г. тя направи голяма промяна на избирателния закон. От 2019 г. Националната избирателна комисия, осъществяваща надзора над всичко, свързано с изборите, вече няма да се състои от съдии. По-голямата част от членовете й ще бъдат назначавани от парламента, в който ПиС има необходимото мнозинство. Казано по-точно, след предстоящите парламентарни избори тя ще има пълната власт да преначертава границите на избирателните райони.

Не позволявай страната ти също да тръгне по този път. Гласувай на европейските избори. ЕП не може да попречи на държавите членки да предприемат курс към авторитарно управление. Ние обаче трябва да сторим всичко, за да сме сигурни, че прогресивните сили ще доминират в новия ЕП. Това определено ще направи действията, подкопаващи демокрацията, твърде болезнени. Например, ако финансирането по някои програми на ЕС става при условие, че се зачитат основните му ценности.

PS: Това е последната статия от поредицата ни, разкриваща какво представлява авторитаризмът. След няколко седмици ще започнем нова. Тя ще бъде за демокрацията и европейските избори. Съвсем скоро ще вземем интервю от любимия си авторитарен лидер, за да разберем какви са плановете му за близкото бъдеще. За да бъдеш в течение на актуалните новини, посещавай редовно сайта ни.