Tech & Rights

Истинската криза в Кале

Реакцията на британското правителството спрямо мигрантската криза в Кале се колебае между ксенофобия и пълен отказ. Какво стана с гордата традиция да предоставяме убежище на хората в нужда?

by Bella Sankey
Jey OH photographie - Flickr/CC content

Британският министър-председател ги нарича "тълпи", а медиите ги описват като "организирана напаст", "злощастна утайка" и "приливна вълна", която не може да се спре. Те са мигрантите от Кале, минали през болест и смърт, за да срещнат незаинтересоваността на обществото.

Те бягат от война, геноцид, тирания и експлоатация с надеждата, че ще намерят по-добър живот за семействата си. Просто искат безопасно място за себе си и своите деца и рискуват живота си, качват се на камиони, вървят по железопътните линии и живеят в "джунгла" от престъпност и насилие.

Това е истинската криза - огромни суми се изразходват за милитаризация и охрана на границите, а търсещите убежище умират докато ги пресичат, образувайки бежански лагери на прага на най-богатите нации в света.

Новите изгнаници

През последното десетилетие, чрез закони или по друг начин, политиците на стария континент са най-непреклонни именно пред имиграцията. Бежанците и мигрантите, независимо защо са напуснали родината си, сега са новите изгнаници.

Великобритания винаги е приемала отчаяните - от хугеноти, немски евреи и бягащи от Съветския съюз до азиатци от Източна Африка. Точно както сега, срещу тях тогава е имало същите аргументи - че струват твърде скъпо и че за тях няма място. Но сме направили това, което е правилно, и сега страната ни е по-добре.

Жалка е равносметката, че вместо да предостави убежище на хората в нужда, както е според традицията, днес правителството отговаря с ксенофобия и пълен отказ, за да угоди на низки страсти.

Отговорът на правителство

Вместо да се фокусира върху разработването на стратегии за настаняване, правителството обяви, че:

  • Ще изпрати обучени кучета и ще изгради огради.
  • Ще отреже помощите за търсещи убежище, чиито молби са отхвърлени, но поради основателни причини не могат да се завърнат у дома, обричайки ги на нищета.
  • Ще забрани на незаконните мигранти да получават надница, принуждавайки ги да се крият и хвърляйки ги в ръцете на съвременни робовладелци.
  • Ще продължи със скъпия план да прехвърли отговорността по контрола над миграцията върху собствениците на имоти, въпреки че според пилотно дело в Уест Мидландс така страната възпрепятства достъпа на британски граждани, които не могат да си позволят паспорт, до пазара на жилища под наем.
  • Ще повиши присъдата за собственици на имоти, които не спазват изискванията, на пет години лишаване от свобода. Същевременно те ще получат правото да извършват масови гонения - за това алармира дори Националната асоциация на наемодателите и арендаторите.

Лъжите

Това е само част от целия провал на правителството да покаже решителност и състрадание. Днешните политици се опитват единствено да събудят недоверието, подозренията, отхвърлянето и ревността на ксенофобски групи. Заливат ни с лъжи, според които всички в Кале са икономически мигранти и са тук, защото са чули за социалните ни придобивки.

Доказателствата показват, че това е пълна глупост. В действителност развиващите се страни носят бремето на по-голямата част от бежанците в света. И при всяко положение молбите за убежище са само малка част от общата миграция, възлизаща на 318 000 през 2014 г.

Също така е вярно - но често се премълчава - че броят на лицата, търсещи убежище, които кандидатстват за убежище във Великобритания е много по-нисък от този в други страни от ЕС. През 2014 г. Великобритания е получила 31 400 молби за убежище. Това е по-малко от Германия (166 800), Франция (63 100), Италия (56 300) и Швеция (81 300) и е доста под пика от 84 130 молби, получени през 2003 г. Великобритания получава по-малко молби за убежище на глава от населението от средното за ЕС.

Трикове

Броят на молбите за убежище е на приливи и отливи, в зависимост от войни и гонения по целия свят. Той не се влияе от политическите трикове, които вредят както на лицата, търсещи убежище, така и на британските граждани.

Трудно е да пропуснеш дехуманизацията на тези отчаяни хора, станали част от по-големия и опасен план на правителството да наложи законопроекта за правата във Великобритания. Това подкопава универсалността на човешките права, уредени в страната чрез Закона за правата на човека.

Така хората на власт предлагат те да определят кой и кога получава защита на правата си у дома, а на всяко друго място хората в нужда да бъдат третирани като животни - контролирани, държани и забравени.

Ние няма да станем част от тази грозна идеология, лишена от съпричастност и човечност – ти също не трябва да ставаш. Всеки има право на сигурно убежище, а във Великобритания сме длъжни да я предоставим.