Democracy & Justice

В Румъния НПО са изправени на тръни, тъй като правителството се е прицелило в гражданските свободи

Началото на 2017 г. бе белязано от може би най-големия успех, постигнат чрез демонстрации на обществеността, след свалянето на Чаушеску. Сега обаче неправителствените организации се борят, за да оцелеят.

by Jonathan Day

Подобно на Унгария и Полша, а и на други страни от ЕС, румънското правителство се е захванало с правенето на закони, ограничаващи дейността на неправителствените организации. В момента в парламента са внесени много на брой законодателни актове. Ако бъдат приети, те ще ограничат в значителна степен основното право на протести. В резултат на това, обществеността няма да може да търси отговорност от правителството. Въпреки че годината започна с голям успех за гражданското общество, в момента е по-важно, от когато и да било хората да бъдат нащрек, за да защитят гражданските свободи.

Народът надделява

В началото на януари новосъздаденото правителство на Сорин Гриндяну използва бързата процедура, за да прокара спешно постановление, което декриминализира някои неправомерни действия на държавни служители. То предложи и изменение в Наказателния кодекс, което изключва от списъка на криминалните деяния злоупотребата с власт, ако размерът на откраднатата сума е по-малък от 200 000 румънски леи (около 43 500 евро).

Оправданието на управляващите бе, че трябва да се справят с пренаселеността на затворите в страната. В Румъния корупцията сред длъжностните лица е масово явление и много хора са зад решетките. Само през миналата година 30 високопоставени служители бяха изправени пред съда за подобни провинения, включително бивши министри и заместник-председател на централната банка. Указът и изменението в Наказателния кодекс обаче се възприеха от хората и неправителствените организации за граждански свободи като хитър начин за оправдаване на служителите за минали престъпления и форма на защита на политиците от разследване за корупция в бъдеще.

Букурещ и други градове в цялата страна се бяха заляти от нестихващи и добре организирани демонстрации срещу реформите. Организации на гражданското общество успяха да мобилизират десетки хиляди хора, които протестираха в продължение на дни. На 5 февруари в Букурещ се проведе най-голямата обществена проява от падането на Николае Чаушеску. Над половин милион души поискаха оставката на правителството.

Отговорът бе бърз. Наредбата бе отменена още същия ден. На 8 февруари парламентът гласува вот на доверие. Правителството оцеля, но на косъм. Депутатите от управляващата коалиция се въздържаха. Така те попречиха на опозицията да събере необходимите 50 процента.

Гражданските свободи са заплашени

Изглежда, че успешните демонстрации накараха много румънски политици да осъзнаят истинската сила на гражданското общество. Хората доказаха, че са способни да търсят отговорност от правителството си. Може би, това предизвика паника сред управляващите в Румъния и техни представители започнаха да правят публични изявления и да коват закони, ограничаващи упражняването на гражданските свободи и дейността на неправителствените организации.

Седмица след отмяната на наредбата министърът на труда Олгута Василеску предупреди демонстрантите, които продължаваха да излизат на масови протести срещу правителството, че трябва да спазват закона. Той забранява на родителите да водят със себе си деца на митинги.

Арджеш Каталин Радулеску, също член на СДП, заяви по време на пика на протестите, че полицията трябва да спре демонстрациите, използвайки водни оръдия. Освен това той каза, че все още притежава пушката AKM, с която се е сдобил по време на революцията, и е готов да я използва срещу протестиращите.

Законодателните инициативи обаче са в състояние да нанесат щети с много по-дълготраен ефект, отколкото реториката. През март в Сената бе внесен законопроект, според който всеки опит "да се пречи на упражняването на държавната власт" се наказва с лишаване от свобода до три години. Това на практика ще направи публичните протести, включително и тези, проведени през февруари, незаконни. За щастие, законопроектът все още преминава през съответните процедури, необходими, за да бъде одобрен, и може да бъде спрян.

Законодателната инициатива, която буди най-много тревоги, и се очаква още тази година, е проектозакон, който ще доведе до закриване на всяка НПО, която не публикува отчети за оперативния си бюджет два пъти годишно. Предложението е внесено в началото на юни. Изглежда, че то е копие на аналогичен закон в Унгария (самият той е разработен въз основава на руски закон), който принуждава всяка НПО, получаваща над 24 000 евро под формата на дарения от чужбина, да се регистрира като "агент на чужда държава".

Борба за оцеляване

Румънските неправителствени организации изразиха категоричното си неодобрение на предложението, свързано със справките за бюджетите им. Някои от най-влиятелните организации в страната, включително и партньорът на Liberties, Асоциацията за правата на човека в Румъния - Хелзинкски комитет, публикуваха в знак на протест писмо, в което остро критикуват законопроекта и призовават депутатите да го отхвърлят. След оказания голям натиск разглеждането му бе отложено за есента.

Въпреки че реакцията на международната общественост бе слаба, може би, защото се надява, че депутатите ще се осъзнаят, ситуацията не остана незабелязана от някои среди в Брюксел. През април евродепутатите от групата на Зелените / ЕСА в Европейския парламент излязоха с декларация, в която обръщат внимание на опитите на управляващите в Румъния да "ограничат правата и свободите, които гражданите и организациите на гражданското общество имат в момента". Ако правителството реши отново да постави на дневен ред гореспоменатите законопроекти, по-твърдият и по-широко подкрепян отговор на ЕП ще бъде от изключително значение.

Категоричната позиция на обществото срещу оклеветяването на неправителствените организации е особено важна, поради опасността, която подобни атаки представляват. Заплахата е огромна и несъизмерима с очевидните ограничения на правата ни. Реториката на политиците срещу дейността на НПО и заканите, отправяни срещу поддръжниците им, може твърде лесно да се тълкуват като мълчаливо одобрение на насилието срещу тях. Свидетели сме на подобно нещо в други държави от ЕС, където правителствата показват неприязънта си към гражданските свободи. Политически мотивираният побой над словашки сътрудник на НПО през септември 2016 г. и погромът, извършен в офисите на организация за правата на ЛГБТ в Полша през юни тази година, са само два примера.

Всъщност вече виждаме подобни прояви и в Румъния. През юни един човек бе пребит на път за парада "Гордост на Букурещ". Единствената причина за това е, че на дрехите му била нарисувана дъгата, която е емблема на ЛГБТ общността, и е изобразена на знамето им. Когато политиците открито заплашват с насилие, това се приема като знак на мълчаливо одобрение от тези, които са склонни на подобни деяния.

Румънските депутати се завръщат от лятната си ваканция. Гореспоменатият законопроект може отново да попадне в дневния им ред и при това може да бъде дори една от първите му точки. Началото на годината бе белязано от изключителен успех за организациите за граждански свободи. Това обаче ги превърна в мишена за политиците, които искат да избегнат отчитането пред обществото. В Румъния, както и в други региони на ЕС, неправителствените организации започват една нова борба, която е за оцеляването им. Това всъщност е и битка за оцеляването на демокрацията и върховенството на закона.