Йонел Гарсия е осъден през 2002 г. на седем години затвор за изнасилване, което никога не е извършил. Той е диагностициран с психично заболяване и физически здравословни проблеми, като често постъпва за психиатрична помощ в болницата към затвора. Той прави опит за самоубийство няколко пъти, отказва да взима предписаните му лекарства и се налага да премине през три операции след като се опитва да забие пирон в челото си.
Йонел Гарсия се свързва с румънската неправителствена организация Асоциация за защита на човешките права в Румъния - Хелзинкски комитет (АЗЧПР-ХК на няколко пъти. Първият път е след ареста му, както и малко след престоя си в затвора. Той се оплаква, че надзирателите го бият. Веднъж е приет в болница след като го пребиват до безсъзнание. Ръководството на затвора обаче отрича твърденията на Гарсия, твърдейки, че мерките, предприети срещу него, са били необходими за собствената му безопасност.
Усложнения и смърт
Докато се намира в затворническата болница в Жилава през 2007 г., Гарсия отново се опитва да забие пирон в челото си. Той е опериран, след което е изпратен отново в болницата на затвора в Рахова, за да бъде лекуван поради възникнали усложнения, включително сепсис и остра пневмония. Гарсия умира месец след операцията. Официалното разследване на смъртта му все още продължава.
APADOR-CH подава жалба от името на Йонел Гарсия пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушаване на член 2 от Конвенцията за защита правата на човека (нарушаване правото на живот), член 3 (жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание) и член 13 (право на ефективна защита).
Неправителствената организация подчертава и това, че Гарсия не е получил необходимото за своето психическо и физическо състояние медицинско лечение в затвора. Нещо повече - административните и наказателни разследвания, извършени след смъртта му, са абсолютно неефективни и незадоволителни.
Съдебното решение
На 24-ти март 2015 г. съдът реши, че Румъния е нарушила член 2 от ЕКПЧ, като заключи, че смъртта на Гарсия е резултат от неадекватни медицински грижи. Съдът констатира, че властите не са разследвали смъртта му по ефективен начин и добави, че наказателно разследване, което не успява да достигне никакъв напредък за 5 години, е напълно недопустимо.
ЕСПЧ също така поясни, че неправителствена организация има правото да подаде жалба до съда от името на починало лице, с което организацията е работила преди, какъвто именно е случаят с Йонел Гарсия и APADOR-CH.
APADOR-CH не поиска обезщетение в случая с Йонел Гарсия. Решението на съда потвърди един от основните принципи, които понякога се пренебрегват от държавата: когато насилието е извършено от държавни служители, а жертвата няма роднини, дори тогава държавата трябва да проведе бързо и ефективно разследване и да накаже отговорните. В случай че липсва член на семейството, който да потърси отговорност, неправителствена организация може да представлява починалия, особено когато е имало предишното сътрудничество между жертвата и организацията.
Пълният текст на решението на ЕСПЧ е достъпен тук.