Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) все решение по случая Radulescu v. Romania (32800/012) на 1 април 2014 г. Съдът осъди румънската държава за нарушение правата на гражданите и за третирането на един от тях - Aurel Radulescu, по унизителен начин. Жалбоподателят беше подкрепен в съда от Асоциацията за защита на човешките права в Румъния - Хелзинкски комитет (АЗЧПР-ХК).
Radulescu подаде жалба до Европейския съд по правата на човека за условията в затворите Жилава и Рахова (Букурещ), както и в полицейския участък номер 15 в Букурещ. Съдът установи, че оплакванията на жалбоподателя, свързани с пренаселеността и липсата на хигиена в затворите, се потвърждават от докладите на Комитета за предотвратяване на изтезанията (КПИ), както и от мониторинговите доклади на АЗЧПР-ХК след извършени посещения в тях.
Европейският съд установи, че жалбоподателят е бил подложен на унизително отношение в следствие на ужасните условия в местата за задържане. Съдът призна, че е налице нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и осъди румънската държава да плати обезщетение от 6000 евро.
Това е вторият случай само през 2014 г., в който Румъния е осъдена от Европейския съд заради условията в затворите, които са в противоречие с човешките права. През последното десетилетие, обезщетенията, платени от Румъния за малтретиране на задържани лица, надхвърлиха 600 000 евро. Румъния ратифицира Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко нечовешко или унизително отнасяне или наказание (КПИ ООН) през 1990 г. През 2009 г. страната ратифицира Факултативния протокол към КПИ ООН и се ангажира да създаде Национален превантивен механизъм срещу изтезанията (НПМ), който да извършва мониторинг на условията в местата за задържане.
НПМ предстои да бъде създаден. Последният ултиматум за неговото основаване Румъния получи в Женева на 13-ти май 2013 г., по време на специалното заседание на Комитета на ООН срещу изтезанията (КСИ). Вече се намираме във втория етап от създаването на НПМ. Докато през 2009 г. получихме удължаване с три години, миналата година, когато изтече първият срок, изискахме още едно удължаване от две години. НПМ трябва да започне своето функциониране до ноември 2014 година. Ето защо представителите на КПИ са силно загрижени от липсата на действия по въпроса, тъй като правителството е във втория етап от създаването на НПМ и се очакваше вече да е представил план за действие.
При липсата на национален механизъм, една от малкото независими организации, които извършват мониторинг на условията в затворите и спазването на човешките права в тях, е АЗЧПР-ХК. В мониторинговите доклади, които се оповестяват публично след всяко посещение на АЗЧПР-ХК, ясно личи, че затворите в Румъния са в плачевно състояние и в тях се наблюдават нарушения на човешките права. Ето защо няма да е никак изненадващо, ако Румъния бъде порицана в бъдеще от ЕСПЧ.
Основните проблеми, които Европейския съд изтъкна до момента, са пренаселеността, недостатъчната хигиена и липсата на адекватни медицински грижи. Европейският съд проучва и проблемите в системата на местата за задържане и техните условия, обмисляйки възможността да започне пилотна процедура срещу Румъния. АЗЧПР-ХК играе ролята на трета страна при откриването на тази пилотна процедура в случаите на Sasu v. Romania и Stanciu v. Romania. Организацията се обяви в подкрепа на пилотната процедура, като се аргументира, че съществуват системни и структурни проблеми, свързани с условията в затворите и че животът в подобни условия е равносилен на унизително отношение. В момента Румъния е изправена пред криза по отношение на пренаселеността, имайки предвид, че броят на задържаните в последните години скочи от 27 000 до над 33 000.