Tech & Rights

​Да премахнем бариерите, или как в Италия се борят срещу ксенофобията с щедрост и добри дела

Това, което се случи в италианския град Горo, където граждани издигнаха барикади, за да блокират автобус с 11 жени-мигранти и 8-те им деца, показва страха, свързан с мигрантската криза. Тези действия обаче не характеризират всички италианци.

by Federica Brioschi
The Italian Cost Guard and Navy save lives every single day.
Ако попиташ няколко италиански граждани какво означава да си италианец, малко вероятно е да получиш един и същ отговор от всички. Ако ги попиташ кои са основните характеристики на италианците, всички ще кажат, че те са много открити и щедри хора.

Ние, от "Коалиция за свобода и граждански права" в Италия бихме искали да се съгласим. Бихме искали с основание да кажем, че италианците не издигат стени. Но тего правят и то от дълго време.

Италианците издигат стени чрез популистки изказвания на политици като например "Италианците са на първо място". Италианците издигат стени, като пишат в обществените медии, че "мигрантите са ни завладели". Италианците издигат стени чрез улични протести, на които скандират, че хората трябва да бъдат върнати по домовете им.

Те го написаха, споделиха във Facebook, те го казаха и скандираха, а вече го и направиха.

Италия, която затръшна вратата си

Това се случи в малък град с население от 4000 души. Нарича се Горo. Вечерта на 23 октомври 2016 г. шепа граждани издигнаха дървени барикади на трите улици, които водят към града. Целта бе да се спрат мигрантите, които трябваше да бъдат настанени в градчето.

Става въпрос за 11 жени и 8 деца. Жени и деца. Човешки същества, но родени в Алепо, а не в Горo. Автобусът, превозващ мигрантите, се отправил към друг град.

Другата Италия

Добрата новина е, че тези италианци не представляват населението на нашата красива страна.

В Неапол граждани окачили огромни плакати в района на пристанището и по улиците на града с посланието: "Добре дошли бежанци. Неапол е и ваш дом."

Центърът “Баобаб” в Рим бе изцяло организиран и ръководен от мигранти и доброволци. Те приемаха и сортираха храна, дрехи, палатки и матраци от граждани, живеещи в съседните квартали (преди властите да разчистят района в края на септември).

The Baobab Center in Rome provided food, clothing and other items to refugees before it was closed in September.

Жителите на Лампедуза са доброволци, които отварят домовете си за мигрантите и споделят храната и дрехите си с тях. В южна Италия и на островите са изградени центрове за първоначален прием и временно настаняване. На територията на цялата страна са създадени приемни центрове за дългосрочно настаняване на възрастни и непълнолетни без придружител, управлявани от държавната администрация или гражданското общество.

Доброволци на Червения кръст работят при най-трудните условия в продължение на дълги и изтощителни часове, за да настанят, нахранят и помогнат на всички. Италианската брегова охрана и ВМС не само патрулират по нашите брегове. Те спасяват хора всеки ден. Гражданите даряват различни неща от първа необходимост. Те отделят от своето време и полагат усилия, за да помогнат на хората, изгубили всичко, освен живота си.

Страхът от "другия"

След случилото се в Горo много държавни органи и политици казаха, че се срамуват от поведението на тази хора. Не можем да не си зададем въпроса обаче от къде дойде страхът, породил техните действия?

Оставяме настрана факта, че в случая става въпрос за безпомощни жени и техните деца. Какво накара хората от Горо и много други да се страхуват и да отхвърлят мигрантите? Може би това е начинът, по който въпросът се представя от медиите. Положителните неща, свързани с миграцията и успешните истории за интеграция, не окупират заглавните страници на вестниците.

Може би проблемът се политизира твърде много, за да се говори за него с цифри и факти. Объркването от наличието на противоречива информация или такава, която се представя едностранчиво, е причина много хора да се страхуват от тези, които идват от райони на юг от Италия и да ги определят като "другите", които не са част от "нас".

Надяваме се, че положителните примери за щедрост и интеграция ще спрат разпространението на страха. Вероятно те ще помогнат да съборим стените, издигнати, за да ни предпазят от тези, които бягат от война и насилие.