Жалбоподатели са родителите, сестрата и доведения брат на Винсент Ламберт. През 2008 г. той претърпява ПТП и в резултат на травма на главата страда от квадриплегия, заради която е изцяло зависим. Той е поддържан жив чрез изкуствено хранене и хидратиране през тръба.
Следвайки процедурата за консултации, предвидена в "Закона Леонети" за правата на пациентите и края на живота, на 11.01.2014 г. лекуващият лекар на Ламберт решава да спре храненето и хидратирането на пациента от 13-ти януари. Първоначално не е допуснато изпълнение на решението. В крайна сметка Френският държавен съвет обявява лекарското решение за прекратяване на изкуственото хранене и хидратиране за законосъобразно, позовавайки се на медицинската експертиза.
Решението на Голямата камара
По делото Ламберт и др. срещу Франция Голямата камара на Европейския съд по правата на човека с мнозинство реши, че изпълнение на решението на Държавния съвет от 24.06.2014 г., разрешаващо спиране на изкуственото хранене и хидратиране на г-н Ламберт, няма да бъде в нарушение на член 2 (право на живот) от Европейската конвенция за правата на човека.
Съдът отбелязва, че между страните членки на Съвета на Европа няма консенсус относно спирането на животоподдържащите системи. В тази сфера, касаеща прекратяването на живота, държавите разполагат със свобода на самостоятелна преценка. Съдът счете, че разпоредбите на Закона от 22.04.2005 г. - по начина, по който са тълкувани от Държавния съвет - дават достатъчно ясна правна рамка, регулираща решенията на лекарите в подобни ситуации.
Съдът е напълно наясно с важността и изключителната сложност на поставените в настоящото дело медицински, правни и етични въпроси. Предвид обстоятелствата по делото, съдът отново подчерта, че е отговорност преди всичко на националните органи да проверят дали решението за спиране на лечението е съвместимо с националното законодателство и Конвенцията за правата на човека, както и дали желанието на пациента не противоречи на закона.
Задачата на съда бе да провери дали държавата е спазила задълженията си, произтичащи от член 2 от Конвенцията. Съдът констатира, че правната рамка на националното законодателство отговаря на изискванията на член 2 от ЕКПЧ, а процедурата по вземане на решението също е извършена изключително щателно.
Съдът стигна до това решение след задълбочено изследване, в хода на което бяха изразени всички гледни точки. Различните аспекти бяха разгледани през призмата на внимателна медицинска експертиза и констатациите на най-високопоставени медицински и етични комисии.