Tech & Rights

Девет закрити църкви очакват обезщетение от унгарското правителство

Унгарското правителство не предложи справедливо обезщетение на деветте закрити църкви, оставяйки въпроса на Европейския съд по правата на човека.

by András Szeles
Photo: white.choco.moka - Flickr/CC content

На 15-ти май изтече удълженият с шест месеца срок, в който унгарското правителство трябваше да предложи справедливо обезщетение на девет закрити църкви. Това не се случи и сега Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) ще определи размера на обезщетенията.

Много църкви в Унгария бяха неоснователно лишни от своя правен статут чрез Закона за църквите от 2012 г. Девет от тези църкви, представлявани от Унгарски съюз за граждански свободи, внесоха жалба пред ЕСПЧ за нарушена свобода на вероизповеданието.

Още преди около година Съдът се произнесе в полза на църквите, а през септември 2014 г. решението бе потвърдено, а обжалването на правителството - отхвърлено. Съгласно решението, правителството имаше шест месеца, за да постигне споразумение с деветте църкви за справедливо обезщетение.

Бавни преговори

Правителството представи първото си предложение едва седмица преди изтичането на първоначалният срок от шест месеца през март 2015 г. Това принуди ЕСПЧ да удължи срока за договаряне до 15-ти май.

Обезщетението трябвще да покрие както имуществените и неимуществените вреди, така и разходите по делото и законната лихва. Министерството на здравеопазването обаче, което води преговорите за обезщетението от името на правителството, калкулира имуществените вреди по схема на националната агенция по приходите.

Предложението включваше обезщетение само за загубите от дарения, възлизащи на 1% от личния подоходен данък и също толкова средства от бюджета на правителството (в Унгария данъкоплатците могат да дарят един процент от своят подоходен данък на организация по свой избор, но само регистрирани църкви имат право да получат такова дарение).

Неясен правен статут

Предложението за обезщетяване на неимуществените вреди трябваше да се ръководи от пет фактора: съдебна практика на ЕСПЧ; продължителност на работата на църквата жалбоподател; членство и социален статус; усилия да продължи да изпълнява религиозната си дейност; усилия да запази и възстанови църковния си статут.

В предложението обаче липсваше всякакъв опит за уреждане на правния статут на църквите. Затова с изтичането на шестмесечния период три от църквите решиха да преустановят преговорите и да оставят въпроса на ЕСПЧ.

По време на преговорите Министерството на заетостта обясни, че правомощията му не включват уреждането на правния статут на църквите, тъй като този въпрос е от компетенциите на Народното събрание.

От министерството се аргументираха с националното законодателство, без да вземат предвид решенията на Конституционния съд на Унгария и на ЕСПЧ. Представители на министерството обясниха, че статутът на църквите се приема с квалифицирано мнозинство, но за целта Министерството на правосъдието първо трябва да внесе законопроект за изменение на законодателството. Обещание, че такъв законопроект ще бъде внесен най-късно през септември вече бе направено от министерството по време на преговорите.

Фундаментални пропуски

УСГС напомня на обществеността, че въпросният закон всъщност въобще не трябваше да бъде приеман. Желанието на правителството да закрие т. нар. "бизнес църкви" може да бъде осъществено и със значително по-леки мерки.

Когато Конституционният съд на Унгария обяви Закона за църквите за противоконституционен, правителството умишлено не изпълни решението. Това означава, че правителството не спазва както Конституцията на Унгария, така и Европейската конвенция за правата на човека.

Само по себе си едно изменение на Закона за църквите няма да реши проблема, тъй като е необходимо да бъдат изменени правните средства за защита, предвидени в Конституцията. Докато юридическите основи на правовата държава не бъдат възстановени, Унгария ще носи клеймото на държава, която потъпква гражданските права на свобода на вероизповеданието и сдружаването.