През март 2015 г. ищцата Живка Александрова постъпва за раждане в болница. След приема ѝ акушерка я отвежда незабавно в родилна зала, където медицинските лица поставят на Александрова абокат и система, както рутинно се прави в тази болница при раждане. Те не само, че не обясняват на пациентката защо защо го правят, какво съдържа системата, какви биха били последиците от поставянето ѝ и възможните странични реакции, но и не се съобразяват с изричния отказ на Александрова от поставянето на система.
След раждането майката и бебето са разделени в изпълнение на болничния протокол. Жената е оставена да лежи на родилната маса в продължение на два часа, като в това време детето е отделено от нея в друго помещение и никой не ѝ предоставя каквато и да е информация за него. След като на Александрова й е разрешено да стане, тя чака да ѝ доведат бебето в стаята ѝ, но това не се случва и тя сама тръгва да търси новородената си дъщеря по етажите на родилното отделение. Така новороденото момиченце е дадено на майка си повече от 3 часа, след като се е родило.
Когато ищцата – въз основа на изрична своя молба впоследствие – получава достъп до медицинското си досие, тя установява, че подписът върху декларацията ѝ за информирано съгласие не е положен от нея.
Какви са нарушенията?
Според адв. Даниела Фъртунова в случая на Александрова са осъществени нарушения както на правото ѝ да получи информация за извършваните спрямо нея процедури и на правото ѝ да откаже такива, така и на правото ѝ на личен и семеен живот, гарантирано в чл. 32, ал. 1 от Конституцията на България и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
По отношение на разделянето на майката от новороденото бебе адв. Адела Качаунова пояснява, че то противоречи на изискването на Закона за здравето да се осигурява оптимална жизнена среда на родилката и на бебето, както и на препоръките на Световната здравна организация новородените да се дават на майките в рамките на първите 30 минути от раждането.
Ищцата, Живка Александрова, засегната от грубото институционално отношение, обяснява желанието си да заведе дело срещу болницата така: „Аз не искам да забравям, защото след няколко години на същата тази родилна маса ще бъде някоя от дъщерите ми и искам да живея с мисълта, че съм направила всичко по силите ми, за да им спестя това, което не успях да спестя на себе си“.