Tech & Rights

​Расизмът и ксенофобията, или перфектното извинение за ограничаване на свободата

Много европейски държави в момента спекулират със страха от бежанци, за да оправдаят своите политики, които ограничават правата и свободите на всички.

by Moha Gerehou
Преди известно време Европа претърпя промяна - към по-лошо, като прословутите демократични ценности на Задапа бавно, но сигурно отидоха в един по-добър свят.

Миграционната криза, която в последните години се изостри значително, принуждава европейските институции да покажат истинските си лица. Така че можем да видим много по-малко съюз и много повече конгломерат, в който всяка страна "воюва сама за себе си"

Есктремна реторика

Политиците не се опитват да избегнат миграционната криза, а дори обратното - възползват се от нея, като подтикват към ксенофобски и расистки настроения и тласкат европейската политика към крайно дясно - по-близо до проповядването на Марин Льо Пен, отколкото до интеграцията и съюзяването, характерни за създаването на ЕС.

Политическата реторика, изпълнена с омраза по отношение на мигрантите, непрекъснато ги асоциира с терористи, сексуални агресори, обирджии и насилници и то с мълчаливото одобрение на медиите. Населението от своя страна приема драстични промени по отношение на правата и свободите, които обаче не засягат само мигрантите, но цели народи.

French police officers stand near the float of the King of Carnival as part of the "Vigipirate" security plan following Paris' deadly attacks in Nice, France, February 15, 2016. (REUTERS/Eric Gaillard)


В името на сигурността и защитата на европейските и демократични ценности, европейските политики откриха перфектния метод, чрез който бързо да отменят определени права и свободи, отнели десетки години борба, за да бъдат спечелени.

Затварянето на границите

Фактът, че Шенген бе поставен под въпрос е може би най-значимият пример за връзката между расизма, ксенофобията и отмяната на права и свободи. Няколко страни, особено след началото на кризата с бежанците, решиха да направят изключения и да възстановят вътрешните си граници.

Германия приложи това "изключение" на границата си с Австрия - мярка, която уж е временна, но най-вероятно ще остане в сила за неопределено време. Австрия пък построи ограда, досущ като тази на Испания, на границата си със Словения. Франция, притисната в ъгъла от атентатите в Париж, наложи мерки (по принцип "изключителни") на контрола по летищата и границите. Норвегия последва примера на Франция и се фокусира върху своите пристанища. Общото между всички тези страни е използването на страха във всички негови форми.

Вълна от нови закони

И въпреки че границите постепенно се затварят, това не е достатъчно - европейските страни не губят време и при преминаване към законодателство, основано на расизъм, ксенофобия и в много случаи ислямофобия - нагласи, които се мултиплицират благодаряние на политическата реторика и на които терористичните атаки дадоха крила.

Ето как Европейският съюз бавно достигна до момента, в който гледа мълчаливо, докато неговите държави членки приемат закони като този, одобрен от Дания и позволяващ на държавата да конфискува пари, бижута и други предмети от пристигащите бежанци. Целта е по този начин Дания да изглежда по-малко привлекателна за бежанците и така да се намали броя на пристигащите там.

Унгария също затегна примката на закона, като въведе три години затвор за всеки, който бъде хванат без документи в страната, и до пет години за тези, които се опитат да пресекат границата или да нарушат целостта на телената ограда от 175 км, която разделя страната от Сърбия.

Германия пък прие закон, според който лицата, които не са получили статут на бежанци, но получават хуманитарна помощ, не отговарят на условията да бъдат събрани с всички членове на семейството си в продължение на две години.

Hungary now jails those who attempt to cross the border or damage any part of the 175 km wire fence that separates the country from Serbia.

Испания следва останалите по петите: след атаките в Париж тя одобри пакт за борба с джихадистите или казано другояче документ в духа на така наречената “Gag Law”, който вече бе критикуван от ООН (специални докладчици предупредиха, че "заплашва да наруши основните права и свободи на физическите лица "). Още веднъж политиците се възползват от случая и в името сигурността въвеждат закони, които да ограничат правата на всички хора и най-вече на определени групи от хора. Според докладчиците пактът за борба с джихадистите "може да криминализира поведение, които по никакъв начин не представлява тероризъм" или дори да доведе до "несъразмерни ограничения на свободата на словото."

Пасивност

Това са само някои от примерите, показващи как расизма и ксенофобията, които се задълбочиха в Европа в резултат на миграционната криза и терористичните атаки, позволяват на изтъканата от омраза политическа реторика да процъфтява и да стане нещо обичайно в публичната сфера.

Скриването зад оправдание като националната сигурност и претендирането за запазване на демократичните ценности, права и свободи малко по малко ерозира и вече не може да бъде приемано. Гражданското общество е пасивно там, където трябва да реагира мигновено, най-малкото, за да запази и отстоява своите трудно извоювани права.

Moha Gerehou е активист за борба с расизма и журналист с фокус върху правата на човека и въпросите на миграцията.