Италианската администрация на затворите отказа на гражданите достъпа до информация

Институцията уточни с писмо, че на надзирателите вече не е позволено да дават информация на изследователи на асоциация Антигона “с цел да се избегнат недоразумения, които могат да опетнят обществения имидж на институцията”.

Срокът, поставен на Италия от Европейския съд по правата на човека, наближава все повече. До края на месец май, Съдът в Страсбург може да осъди Италия за 4 000 висящи дела, свързани с пренаселеността на затворите. Като се има предвид средния размер на паричната глоба, постановен от Съда, можем да предположим, че Италия рискува да бъде глобена с приблизително 28 000 000 евро.

Делата се отнасят до затворници, прекарали твърде много време в твърде малка килия, при това без задоволителен социален живот. Преди няколко дни делегация на Европейския парламент посети затвора Poggioreale в Неапол и докладва за средновековни условия, чието съществуване не трябва да се допуска в нито една европейска държава.

Цифрите са от решаващо значение и повдигат важни въпроси по отношение на италианските затвори, тяхната пренаселеност и други условия. Минималното пространство, което трябва да се осигури на всеки задържан, е 3 кв. м.; в противен случай автоматично се нарушава член 3 на европейските институции. Но дали този минимален стандарт е гарантиран на всеки затворник? Колко от зданията на затворите в момента не функционират и защо? Предвидени ли са обособени части към пространството, обявено в официалните статистики? Колко нови затворнически здания са били отворени? Колко общо часове затворниците могат да прекарат извън килиите, на открито или с останалите затворници? Колко от тях работят и по колко часа на седмица? Колко затворници посещават образователни курсове? Колко лекари работят в пенитенциарната система?

Това са въпросите, които изследователите на асоциация Антигона задаваха на пазачите при посещенията си в качеството на служители на програма Обсерватория на Антигона. Преди няколко дни обаче администрацията на италинските затвори уточни с писмо, че на надзирателите вече не е позволено да дават информация на изследователите “с цел да се избегнат недоразумения, които биха опетнили обществения имидж на институцията”.

Позицията на Антигона, изразена по време на публичен дебат, както и в медиите, е категорична. Според асоциацията, пенитенциарната система има нужда от прозрачност - факт, който от администрацията явно пренебрегват. Отношенията между институцията и гражданите се оценяват по степента, в която първата позволява да бъде наблюдавана, оценявана и съдена от вторите. Периферното събиране на данни е много по-точно и ползотворно от централното. Защо администрацията на затворите е толкова притеснена от докладите на Антигона пред Съвета на Европа? Преди да отговорим на този въпрос, нека първо видим дали писмото, предназначено да осуети работата на Антигона, ще бъде отменено, както нареди министърът на правосъдието.