Настоящият доклад анализира въздействието, което делото на Захаров има в контекста на масовото наблюдение, застрашаващо правата и свободите ни.
Няма съмнения за съществуването на масово наблюдение, откакто през 2013 г. Едуард Сноудън разкри методите, чрез които САЩ и други западни сили прихващат кореспонденция в огромен мащаб. Може да сме приели този факт без много притеснения, защото няма какво да крием, а цифрите звучат анонимно, но международните механизми за масово наблюдение представляват сериозна заплаха за правата на човека, което е видно и от нарастващата загриженост на Обединените нации.
Свръх наблюдение
Общото събрание на ООН прие резолюции като тази за правото на неприкосновеност на личния живот в дигиталната ера, Върховният комисариат по правата на човека публикува свой доклад по въпроса, а специалният докладчик изрази позицията си през юли 2015 г. След 9/11 светът е свидетел на наблюдение и контрол над обществото в чудовищни размери, които правителствата засилват всеки ден с всевъзможни нормативни актове.
Решението на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото на Роман Захаров срещу Русия трябва да се разглежда в контекста на растящото безпокойство на Европа. Първите признаци за това са видни в отмененото от Съда на ЕС споразумение със Съединените щати Safe Harbor (делото на Шремс) и резолюцията на Европейския парламент относно масовото наблюдение на европейски граждани, за която важна заслуга има Сноудън.
Правата дефинират демокрацията
Това е едно от знаковите дела, имащо за цел създаването на правен прецедент, предвид глобалното измерение на проблема. Европейският съд по правата на човека прави задълбочен анализ на руската правна система и на степента, до която механизмите за тайно прихващане на кореспонденция са регламентирани. Предмет на делото е цялата система, разгледана въз основа разширеното тълкуване на член 34 от Конвенцията и особеното мнение на съдия Дедов.
Правото на неприкосновеност на личния живот, както и правото на свобода на изразяване, е от съществено значение не само за физическите лица, но за обществото като цяло. Това са едни от правата, определящи демокрацията, както съдия Зимеле посочва в становището си - закони като руските "противоречат на принципите на правовата държава и демократичността".
ЕСПЧ подчертава, че съдебната заповед не дава нужните гаранции срещу злоупотреби или произволно даване на таен достъп до съобщенията. Това е така, защото разрешението няма за цел да ограничи употребата на средства за наблюдение единствено до случаите "на абсолютна необходимост в условията на демокрация".
Трябва да се осигури реален и ефективен контрол върху тези интервенции както от страна закона, така и от страна на гражданите, упражняващи и защитаващи правата си. Този контрол следва да се прилага за целия процес по наблюдение и определяне на обстоятелствата и условията, при които прихванатите данни да се съхраняват или унищожават.
Кой прави като руснаците?
Решението изисква да се вгледаме внимателно и в нашата система. Испанското законодателство по въпроса почти не се различава от руското. През 2001 г. Испания създаде Интегрирана система за контрол на съобщенията (SITEL), която обаче започна да функционира чак през 2004 г. поради съмнения около нейната законосъобразност. Националната полиция, Гражданската гвардия и Националния разузнавателен център (CNI) имат пряк достъп до тази система.
Докато руската Наредба 70 описва техническите подробности на тайния достъп до комуникации, в Испания обществеността не знае нищо за това как SITEL функционира, а още по-малко - новата система Evident X-Stream.
SITEL позволява директен достъп до системите на доставчиците на услуги, за да се получи информация за техни потребители. Това означава, че прихващания могат да се правят и без съдебна заповед именно за да се съберат данни, които по-късно да оправдаят операцията. В това отношение ЕКПЧ недвусмислено заявява, че начин за противодействие на такива злоупотреби е доставчиците на услуги да изискват представянето на съдебната заповед преди да дадат достъп до кореспонденцията на дадено лице.
Недостатъчни гаранции
Законът, уреждащ работата на CNI при наличието на издадена съдебна заповед, не уточнява почти никой от важните аспекти на този деликатен въпрос. Той също така не уточнява как или при какви обстоятелства прихванатите данни могат да бъдат съхранявани, използвани или унищожени.
Реформата в Наказателно-процесуалния кодекс също е пълна с пропуски, а възможностите за наблюдение, повдигат множество неуредени въпроси. Разрешена е употребата на шпионски софтуер, който позволява следенето на почти всичко, а съдиите имат прекомерна свобода на преценката за това как получената информация да бъде съхранена или унищожена.
Според ЕСПЧ системите, които разчитат единствено на съдебна заповед, не съдържат достатъчно гаранции.
Освен това ЕСПЧ има много по-високи изисквания за "качеството" на законите, регламентиращи тайното прихващане на кореспонденцията на гражданите. Такова изискване, например, е възможността за обжалване пред съд, който да провери дали намесата в личния живот на гражданина е била законна.
Пилар Ейрене де Прада е адвокат и политолог, специализирал в защитата на човешките права, а също и активист за мир. Нейното изследване се фокусира върху ролята на гражданското общество в мирните процеси.