Ужасната антисемитска атака в Париж от януари 2015 г. шокира цяла Европа. Разтърсен от убийствата миналата седмица Франс Тимерманс, първи заместник-председател на Европейската комисия, събра представители на еврейски и мюсюлмански общности, активисти, експерти, държавни служители и политици на семинар, посветен на омразата антисемитизма и ислямофобията. Според Тимерманс “най-черните и низки страсти в обществата ни винаги се обръщат първо срещу малцинствата; първо срещу евреите”. По друг начин казано, антисемитизмът е като червен лакмус, стане ли въпрос за нетолерантност в Европа.
Ако наистина антисемитизмът е знак, че Европа става все по-враждебна към всякакви малцинства, трудно е да разберем защо Комисията се съсредоточава единствено върху две уязвими групи. ЕС трябва да бъде похвален, че продължава да гради мостове на взаимно доверие, разбирателство и уважение в помощ на тези два народа, които често са обект на евтина омраза. За някои това може да е достатъчно добра причина семинарът да се съсредоточи само върху антисемитизма и ислямофобията. Такава тясната гледна точка обаче не показва цялата картина.
Омразата е много по-всеобхватен проблем
Щом погледнем Европа като цяло, виждаме, че в различните страни обект на престъпления от омраза са различни групи. В някои страни екстремистите насочват омразата си срещу евреи, в други срещу мюсюлмани, а в трети - срещу роми, мигранти, африканци, ЛГБТИ, лица с увреждания или просто всеки с друга националност.
Голямата картина ни показва, че този проблем е много по-всеобхватен и не се изчерпва само с антисемитизма и ислямофобията. Във всяка страна съществува определена прослойка, която просто не може да преодолее враждебността си към едно или повече малцинства. Тази част от обществото варира в зависимост от социални, икономически, политически и исторически фактори.
Тимерманс обеща да назначи на пряко свое подчинение двама координатори в борбата с престъпленията от омраза: един за антисемитизма и още един за ислямофобията. Този ход обаче може да бъде разтълкуван и сякаш омразата към други групи не е толкова важен проблем за ЕС. Освен това, ако престъпленията от омраза са проблем за всички малцинства, тогава е много вероятно причините за този проблем да са по-сериозни. Ще бъде трудно за политиците да стигнат до корена на проблема, ако се фокусират само върху тези две групи.
Къде се корени проблемът?
Повечето участници в семинара се фокусираха върху това как да се преодолеят симптомите на омразата, вместо да потърсят по-задълбочено а) причините за поява на предразсъдъци и б) какво подтиква към насилие хората с предразсъдъци. Много време беше отделено на въпроси като: Как да се контролира речта на омразата?; Как да се стимулират жертвите на такива престъпления да докладват за тях?; Как да се гарантира разследването на престъпления от омраза?; Как да се подобри сигурността?
Няма съмнение, че тези мерки ще помогнат в защитата на жертвите, възпирането на извършителите и повишаването на толерантността в обществото. Но те няма да изкоренят причините за омразата. За съжаление семинарът обърна много по-малко внимание на това как хората да разберат капана на предразсъдъците и да не прибягват до насилие.
Все повече изследвания (върху престъпления, извършени от крайно-десни или ислямистки екстремисти) сочат, че живеещите в крайна бедност и социално изключване са много по-податливи на радикализация. Това не означава, че между бедността и престъпленията от омраза има проста причинно-следствена връзка. Въпреки това бедността и маргинализацията, в съчетание с други фактори, повишават опасността от извършване на престъпления от омраза.
Въпреки това семинарът не отдаде значение на факта, че в момента над една четвърт от децата в ЕС са на ръба на бедността и социалното изключване, нито на факта, че за маргинализацията на малцинствата в Европа е виновна дискриминацията в образователната система и пазара на труда.
Комисията трябва да се намеси
Комисарят по правосъдието Вера Юрова, която закри събитието, с право отбеляза, че основната отговорност за решаването на тези проблеми е на правителствата. В много от държавите членки обаче политиците събират гласове с популизъм и подклаждане на омраза, а основните политически партии не рискуват да насърчават равенството на маргинализираните групи.
Комисията има правомощията да промени това и да санкционира страните, които не прилагат законодателството на ЕС и изолират малцинствата или отказват да им дадат равен достъп до образование и заетост. Също важи и за престъпленията от омраза. Комисията може да използва политическото си влияние, за да осъди проповедниците на омраза и да създаде механизми, чрез които неправителствените организации да помагат на пострадалите да потърсят своите права.
За съжаление Комисията традиционно стои настрана от защитата на основните права в ЕС и едва наскоро заведе първите си две дела срещу правителства за дискриминация на етническо малцинство. Ако политиците искат да изкоренят престъпленията от омраза, те трябва да атакуват както симптомите, така и причините, а когато националните органи станат част от проблема, Комисията трябва да се намеси и да приложи закона.
Израел Бътлър и Довиле Шакалиене