Броят на хората, чието досъдебно задържане се е оказало неоправдано, продължава да расте в Холандия. Миналата година страната изплати обезщетения на стойност 28,8 милиона евро на 6112 души, които са били несправедливо задържани. Десет години по-рано едва 1874 души са били обезщетени по същата причина. Обезщетения се присъждат, ако задържаните са били оправдани или ако мярката задържане под стража е била наложена без основание.
Според Холандска асоциация на служебните защитници ръстът се дължи на факта, че съдиите са склонни твърде често да налагат мярка задържане под стража в досъдебната фаза. От всички задържани в Холандия, почти половината са в следствения арест. Тези хора лежат зад решетките без влязла в сила присъда. От 2003 г. насам Холандия е първенец в Европа по следствени арести.
ЕКПЧ и ЕСПЧ
Членове 5 и 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) гарантират правото на всеки да живее в свобода и сигурност и - в случай на съдебно преследване - правото на справедлив съдебен процес и презумпция за невиновност до доказване на противното в съда. Член 5, параграф 1в от ЕКПЧ установява, че никой не трябва да бъде лишаван от свобода, освен в случаите на "законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при основателно съмнение за извършване на престъпление или при призната необходимост да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършването му". Тези права се основават на принципа, че човек трябва да може да дочака приключването на процеса срещу него при възможно най-широка свобода.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) многократно потвърждава гореспоменатите права. Според ЕСПЧ основателното съмнение, посочено в член 5, параграф 1в, трябва да следва от фактите или от показанията на лица, субекти на същата правна система, на която е субект и заподозряният (виж O Хара срещу Великобритания, 2001 г.). Освен това съдът е определил и основанията, на които може да почива решението, че заподозряният не може да изчака процеса срещу него на свобода (виж Смирнова срещу Русия, 2003 г. и Пирузян срещу Армения, 2012 г.). Още веднъж: основания, съобразени с принципа, че човек трябва да може да дочака приключването на процеса срещу него при възможно най-широка свобода.
Европейският съюз
Отделно от Съвета на Европа, Съветът на Европейския съюз също въвежда насоки за ограничаване налагането и продължителността на предварителните арести. В своята резолюция от 30.11.2009 г. (2009 / C 295/01) Съветът на Европейския съюз отбелязва, че продължителността на досъдебното задържане варира значително в държавите членки и потвърждава, че това е не само вредно за гражданите, но също и за съдебното сътрудничество между държавите членки и за ценностите на Европейския съюз. В Зелената книга, издадена след резолюцията на Европейската комисия от 14 юни 2011 г., още веднъж се подчертава, че досъдебният арест е крайна мярка, която трябва да се прилага за възможно най-кратки срокове.
Практиката в Холандия
Изследваните по-горе тенденции в позициите на Съвета на Европа и Съвета на Европейския съюз спрямо задържането под стража показват, че Холандия не само изостава в тази област, но в действителност гребе срещу течението. Това води до нежелани последици и е резултат от политическия климат на все по-строги наказания и повече възможности за налагане на досъдебно задържане.
На 29.01.2010 г. бившият министър на правосъдието Хирш Балин пише в писмо до Камарата на представителите, че някои престъпления налагат изменения в законодателството. Той предлага мерки, предвиждащи налагането на наказания по бързата процедура, включвайки въпросните престъпления като основания за досъдебно задържане под стража по член 67а от Наказателно-процесуалния кодекс. На 20.05.2011 г. бившият министър на сигурността и правосъдието Иво Опстелтен и бившият държавен секретар по сигурността и правосъдието Фред Теевен внасят законопроект, целящ да разшири основанията, предвидени в този член. Изменението е в сила от 01.01.2015 г.
Това гарантира, че Холандия ще остане на челно място в Европа по налагане на досъдебно задържане. Въпреки ясните сигнали от Европа, страната прилага политика, противоречаща на принципа, че човек трябва да може да дочака приключването на процеса срещу него при възможно най-широка свобода. Именно това се опитват да избегнат чл. 5 и чл. 6 от ЕКПЧ.