Tech & Rights

Грубо посрещане: обиколка на бежанския лагер на Лесбос през очите на Open Migration

Центърът за регистрация Мория е бивша военна база с капацитет от 400 човека, но всеки ден в него пристигат по около 2000 бежанци.

by Marìka Surace
Какво се случва на Лесбос? Истинско решение ли са “горещите точки”? За да потърси отговор на тези въпроси Open Migration пътува до Гърция и посети центъра за регистрация Мория.

Open Migration на Лесбос

Open Migration е платформа, която предоставя данни, информация и различни гледни точки върху миграцията. Целта ни е да съберем цифри, инфографики и идеи на едно място и да не допускаме предразсъдъци и стереотипно мислене в историите, които разказваме.

Изхождайки от идеята, че миграцията е едно пътуване сред проблеми, техните причини и човешките права, ние също решихме да тръгнем на път: отидохме на гръцкия остров Лесбос, който през последните месеци е изправен пред нестихващ поток от хора, бягащи от война, насилие и гонения в родината си. Мигрантите там са все хора, които се нуждаят от международна закрила и мечтаят за нов живот в Европа.

На Лесбос видяхме как хората се борят със зъби и нокти да стигнат до бреговете на Европа, рискувайки живота си в негодни за плаване лодки. Ако пристигнат в Гърция живи и здрави, те ще предприемат ново, различно пътуване, започващо от т.нар. горещи точки – приемни центрове по граничните държави-членки като Италия и Гърция. Целта на управляваните от ЕС горещи точки е идентификация на бежанците и вземане на биометрични данни.

Вътре в лагера

Но как функционират тези места? Как се спазват правата на достъп до информация и правна помощ? Успяхме да надзърнем в една от най-важните горещи точки – приемния център Мория в Лесбос.

Само на 5 километра на Митилини - най-важният град на острова - контролираният от гръцката полиция и Frontex център е всичко друго, но не и гостоприемно място.

Бившата военна база Мория е разделена на две части (говорещи арабски и други), а капацитетът й е 400 човека. Въпреки това през последните месеци тук пристигат над 2000 бежанци на ден.

Идвайки от бреговете, където са получили помощ, храна и дрехи, мигрантите в Мория се редят на дълги опашки, за да бъдат регистрирани. Това е първото нещо, което трябва да направят и е ужасяващо да знаят, че чакането може да продължи 24 часа.

Санитарните възли са абсолютно недостатъчни, а повечето хора стоят отвън на земята и разпъват импровизирани палатки за семействата си. Ако загубят мястото си на опашката, трябва да се наредят отново, така че опашката едва се движи. Регистрацията често спира, защото местните власти също едва смогват.

Отчаяние

Някои от мъжете, които виждаме отпред на опашката в Мория, чакат вече над 11 часа. Те са изтощени, но чакат защото всичко това е по-добре, отколкото навън – сред опасностите на планината или морето.

Те знаят, че, ако имат документи и са регистрирани, те ще получат разрешение за транзитно преминаване през Атина. От там ще се опитат да стигнат до македонската граница, а след това те ще пътуват до други европейски страни.

В гумените лодки по бреговете може да се види тяхната надежда. В лагера обаче виждаме само умора, отчаяние и несигурност.

ВКБООН, Спасете децата, Лекари без граници и други организации опитват да се справят с огромния брой хора и техните нужди. Но въобще не е лесно да помогнеш на толкова много хора на място като Мория.

"Добре дошли в Европа"

През септември миналата година, държавите членки заявиха, че горещите точки са добро решение за мигрантите и европейските страни. Избраните горещи точки ще бъдат ключа към успешното разпределяне на бежанците от военни зони и отсяването на тези, пресекли Средиземно море в търсене на по-добри икономически условия. "Подхода на горещите точки" също ще улесни връщането на "незаконни мигранти".

Но ние не сме сигурни, че това наистина може да бъде решение, като се има предвид пълната липса на подкрепа за хората освен храни и документи.

Ето и видео (записано със скрита камера от Федерика Мамели) от лагера Мория – такъв, какъвто е сега.

Ако гледш видеото, ще разбереш, че бежанците не са посрещани с "добре дошли в Европа".

Цялият репортаж на Open Migration е достъпен тук.